Начало / Читатели / „Кастинг за месия” от Петър Делчев (ревю)

„Кастинг за месия” от Петър Делчев (ревю)

Сава СЛАВЧЕВ

Реших да се включа и аз във въртележката на най-обсъжданата тези дни книга – „Кастинг за месия”, на Петър Делчев. Прегледах някои сайтове, прочетох различни постинги, открих дори противоположни мнения. От всичко това оставам особено удовлетворен: първо, защото има доста хора, които следят българската литература – това няма как да не радва и, второ, защото целият този шум потвърждава мнението ми, че книгата е жива, интересна и заслужава внимание.

Петър Делчев безспорно владее много добре езика, това никой не може да го отрече. Пише различно, пише мащабно, подава ни много оригинални идеи, подходил е изключително сериозно към проучването на църковно-религиозната тематика. Такъв тип мащабно писане е особено трудно и често плаши дори световно признати автори. Делчев е приел хвърлената ръкавица и се хвърлил във водовъртежа. С ясното съзнание, че да дърпаш нишките на толкова сюжетни линии е много сложна работа, изисква се голяма концентрация, сериозна подготовка и къртовски труд. Мисля, че авторът се е справил.

Разбира се всеки читател има предпочитания – един иска по-подробно описание на главните герои, друг – по-малко шеги и иронични подмятания, трети – мащабно извеждане на геополитическия контекст и т.н. Какви ще са таблетите (и дали ще ги има през 2050 година), с какво ще работят двигателите на корабите или на изтребилите след 40 години не е от особено значение. Това не е научна фантастика. Фикцията присъства само, за да почертае други теми и жалко, ако някой не го е разбрал. Колкото до това с каква скорост някои читатели се справят с „Кастинг за Месия” и „падането” на личните рекорди – това ми се струва малко неуместно. За скорост можем да говорим само ако сме колеги на Ивет Лалова или Юсеин Болд, когато става дума за литература смятам, че скоростта няма място.

Дали авторът на места не е прекалил с някои майтапи, които „олекотяват” определена сцена – може би. Дали изреждането на три и повече синонима в едно изречение не натежава някъде – вероятно да.

Сигурен съм, че авторът си го знае. Може и нарочно да ги е оставил, независимо на кого му харесва и на кого – не. Въпрос на литературна чувствителност.

Съгласен съм, че тук, както и навсякъде в нашето книгоиздаване, се чувства липсата на редактор и на коректор. Това са задължителни фигури в издателския процес. Освен това, като имам предвид конюнктурата на българския пазар смятам, че може би щеше да бъде по-добре ако тази книга беше издадена в две книжни тела от по 250 стр. За всичко това обаче е отговорен издателят.

Казвам всички тези неща това, защото виждам доста хора готови да правят твърдо „Анализ на литературната творба”, което само по себе си може и да е добре, но едва ли мрежата е най-удачното място за това. А пък и аз лично обичам простите неща. Една книга или ти харесва или не. На това ме е научил Монтен. Не ми ли „тръгне” една книга, –  не се насилвам да я чета, оставям я. Затова и си позволявам мъничкият лукс да споделям мнението на Оскар Уайлд по въпроса: „Има три вида книги: книги, които трябва да бъдат четени; книги, които трябва да бъдат препрочитани и книги, които никога не трябва да бъдат отваряни”.  Убеден съм, че „Кастинг за месия” принадлежи към първите. А дали ще мине в графата на вторите – това само времето ще покаже. Да пожелаем успех на автора!

„Кастинг за месия” тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

226269_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (23 ноември – 29 ноември)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Гордост и предразсъдъци. Разум и чувства (Футляр – лимитирано издание) от Джейн …

Един коментар

  1. Чудесен текст! Надявам се обаче да не идва като защита на автора от критиките на книжните блогъри (въпреки че май само моето ревю съдържа всички изброени горе точки, които е направен опит да бъдат оборени), а от нуждата останал доволен читател да напише няколко хубави думи за добра книга :)