Лира Литературно-рекламна Агенция
За да може да се опознае един човек добре, трябва да се достигне до някаква негова тъмна част
Италианският писател Паоло Джордано пристигна в сряда вечерта в София със съдействието на Италианския културен институт, за да представи дебютния си роман „Самотата на простите числа”, както и филма, сниман по него. Двете премиери ще се състоят в четвъртък от 18.00 ч в Дома на киното, след което авторът ще дава автографи. Книгата вече е преведена на над 20 езика, в България беше издадена от „Колибри“, които сега са домакини на писателя.
Веднага след пристигането си 29-годишният Джордано даде първото си интервю за читателите на lira.bg.
►Просто число* ли сте?
– Мисля много над това дълги години и сега правя всичко възможно да изляза от това убеждение. Всъщност и книгата е опит да престана да бъда просто число, показвайки, че всеки един от нас е просто число. Ако всички са специални, то всеки от нас излиза в крайна сметка специален и има нужда да разбере това. Точно затова се опитвам да загърбя това да се мисля като специален, за да бъда себе си, за да бъда уникален. Защото този вид убеждение ме блокира за дълги години и ме лиши от много добри възможности.
►Значи всеки от нас е просто число и неповторима индивидуалност?
– Това, което мислех, докато пишех, беше всеки човек да бъде опознат наистина. За да може да се опознае един човек добре, трябва да се достигне до някаква негова тъмна част. Като че центърът на всяка една личност е една черна дупка. И за мен това е една обсебваща идея – да се влезе в контакт с тъмната страна на всеки един от нас. Сега на практика се чувствам по-свободен и на моменти се опитвам да вляза в контакт с хората по по-свободен начин, не толкова натрапчив.
►На колко се „делите” Вие?
– Не съм много добър в това да се „деля”. Нито пък да се „умножавам”. Това, което най-много мога да направя, е да сложа моето число до някое друго.
►Как един физик теоретик пише роман? Каква е формулата?
– Формулата, за щастие, в тези случаи никога не съществува, няма я. Давам си сметка сега, когато се опитвам да пиша друг роман. Роман, който ми показва, че има само съставки. Но те се смесват без формула, по хаотичен начин. И това води до много изкушения. Съставките са много дисциплина, много изолация, много сдържана емоция. Но именно това е, че никога не зная в какви дози да ги смеся.
►Плаши ли Ви белият лист?
– Да, дори и този, на който има написано нещо.
►Кои са Вашите учители в писането? Кои са любимите Ви писатели?
– Предимно американски съвременни писатели.
►Джонатан Францен?
.- Да. Също и Дейвид Фостър Уолъс. Той дълги години беше мой предпочитан автор. Както и писателите от две поколения преди това. Например Ричард Йейтс ме вдъхновява много.
►Разбрах, че ще продължите да пишете?
– Да. Поне се опитвам.
►Как намирате време? Лишавате ли се от сън, за да пишете?
– Когато работя много, както в този период, пиша винаги, когато имам силата да го правя. Оставам затворен понякога по цял ден в кабинета и съм в очакване. Когато някой работи над дълъг проект, понятието свободно време не съществува. И понякога, разбира се, има проблеми със съня. Но когато човек има проблеми със съня, това е добър знак, че нещата започват да се случват.
►На фестивала „Хей” нобелистът за 2001 г. Найпол обвини жените, че не могат да пишат.
– Да, четох. Той си има своите любимки сред писателките като Джойс Карол Оутс, Елизабет Строс и много други. Да, жените наистина имат различен начин на писане, за което той е прав. Понякога, когато имаме само една страница, без да знаем от кого е написана, четейки я можем да разберем дали е мъж или жена. Мисля, че това е вярно, както, ако видим едни крака, можем да си дадем сметка дали става дума за мъж или за жена.
►Как виждате бъдещето на електронната и на традиционната книга? По цял свят фалират книжарници, не знам как е в Италия…
– В Италия тенденцията на електронната книга едва се усеща, едва сега започва. Но изглежда, че напредва с по-бързи от предвидените темпове. Не смятам, че форматът на изданието ще с отрази на самия процес на четенето. Опасявам се най-вече за формата на романа, защото той е свързан с традиционната книга и с времето, което човек й посвещава. Другото ми опасение е, че с интернет всеки може да стане писател и да публикува. Чудя се каква ще е ролята на издателя, който сега прави някаква селекция. Мисля, че ще стане по-сложно човек да се ориентира. Но със сигурност ще се продължи да се чете.
►Д-р Алдо Пирола – директор на отдел „ Библиотеки” в община Милано, каза, че качеството на хартията от 1850 г. насам се е влошило, след време страниците ще станат на прах и този процес е неизбежен.
– Ние ще успеем навреме да прехвърлим всичките в електронен вариант и няма да изгубим нищо.
►Други пък казват, че животът на електронните носители е не по-дълъг от 30 години.
– На мен 30 години ми се струват далечно бъдеще.
►Чели ли сте Чехов?
– Да, най-вече в гимназията.
►Очаквахте ли „Самотата на простите числа” да има такъв успех?
– Не. Никога не съм предполагал и продължавам да се учудвам.
►Как мина турнето Ви в САЩ по представянето й?
– Посетих много малки затънтени градчета в Средна Америка. Там се наложи сам да рекламирам книгата си. Американците не са като европейците – те вземат книгата, слагат я пред теб и чакат да им говориш. Европейците са много по-стеснителни.
……………………………………………………………………………….
*В математиката просто число се нарича всяко естествено число, по-голямо от 1, което има точно два естествени делителя — 1 и самото себе си.
Разговора води Румен Василев
Фото: авторът
