На днешния ден през 1926 г. умира Райнер Мария Рилке – един от най-добрите европейски поети на прехода между ХIХ и ХХ век.
Роден в Прага през 1875 г., той е смятан за австрийски поет, тъй като Чехия по това време е в пределите на Австро-Унгарска империя.
Младостта му е трудна – майка му го възпитава като момиче, баща му го праща да възмъжее във военно училище. След тези мъчения поетът следва търговска академия, философия, право и история на изкуствата в Линц, Прага, Мюнхен и Берлин. След това пътешества из Европа, многократно ходи до Русия, за да се види с Лев Толстой.
Последните си години Рилке прекарва в кула в Замъка Мюзо в Швейцария. Умира от левкемия и е погребан в двора на църква в Алпите.
Да си спомним за него със следното му стихотворение:
Див розов храст
Как извисен стои пред мрачината
в дъждовна вечер, чист и млад;
разперил клонки като дар в тъмата,
но и затворен като розов цвят;
с назрели пъпки, тук-таме разкрити,
покарали свободно и без ред:
една над друга вихрено извити,
възбудено напиращи отвред,
говори той на странника, преминал
оттам по пътя, в мисли углъбен:
О, виж ме как стоя, в покой застинал,
без дом, ала от всичко утолен.
1924
Превод от немски: Венцеслав Константинов