Начало / Ако комунизмът си отиде, ще е с купон и забава

Ако комунизмът си отиде, ще е с купон и забава

Ако бях кмет на Софийската община, щях да употребя този парк именно за това: щях да го превърна в полигон за графитери, за скейтъри, за всякакви веселия

 

Акцията върху паметника намирам за една от най-интересните прояви ни съвременното изкуство у нас от последните години, поздравявам анонимния графитер, чакам с нетърпение нови негови изяви. Въпросът не е просто в това, че много се забавлявахме.

Интервенцията изважда наяве нещо, което всички знаем, но за което нямаме образ: съветската пропаганда не се различава много от американската популярна култура.

И двете са за масите, делят света на добри и лоши, достъпни са за народонаселението. Та нали затова източноевропейците така леко превключиха от марксизма-ленинизма на Дисни и Шварценегер.

Особена находка е Дядо Коледа, чийто глобален култ е в центъра на новата фантасмагория – съвсем естествено той заема мястото на свръхдобрия партиен секретар от съветско време.

Акцията може да има и терапевтичен ефект върху българската културна сцена, където страшно много сме привързани към свещености, безкрайно се боим от това да не обидим героите, да не оскверним, опошлим и тъй нататък.

Тази смела акция в стил Давид Черни (имам предвид примерно боядисания в розово танк на съветската армия в Прага) веднага предизвика сакрален трепет – щели сме да обидим героите. Никакви герои не са обидени, напротив, приповдигнати са, осъвременени са! Само… малко в повече. Тук асоциацията ми е с късно съветския соцарт, където примерно Ленин рекламира кока-кола като the real thing (Косолапов).

Както винаги девственото съвременно изкуство поражда скандал. В настаналия дебат си припомнихме, че под този паметник гробове на герои няма, защото никакви съветски войници не са паднали за окупацията на България. Цялата работа е филмов декор, имитиращ нещо, което се е случило другаде. Но не е лошо изобщо да се замислим над тази наша кахърно-драматична визия на културата.

У нас музеите са гробници – колчем каже някой нещо по-игриво и интересно, аятоласите се хващат за ножовете (случаят „Батак“). Водят учениците да гледат космите от главата на Левски, превъзнасят се пред мощи на светци, чувстват се длъжни да застават мирно, когато се споменат едни или други имена. Дано тази акция припомни, че сме в XXI век, не в XIX.

Впрочем, ако бях кмет на Софийската община, щях да употребя този парк именно за това: щях да го превърна в полигон за графитери, за скейтъри, за всякакви веселия. Комунизмът няма да си отиде пред намусени идеолози с булдозери, ще си отиде с купон и забава.

Текстът се препечатва от dnevnik.bg

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

screenshot-www.youtube.com-2020.11.16-14_00_05

Топла-топла на пазара е най-новата книга на Джон Гришам „Време за милост“. Ето какво казва авторът за нея.

Поредният съдебен трилър на Джон Гришам вече е в книжарници „Хеликон“. Предлагаме ви интервюто на …