Лира Литературно-рекламна Агенция
В поредицата „Контрапункти“ на издателство „Ерго” за пръв път на български се публикува есеистичната сбирка на Марсел Пруст „Против Сент Бьов“, с предговор от Бернар дьо Фалоа, съдържаща и други есета на автора върху изкуството. Преводът е извършен с подкрепата на Фондацията за култура „Алианц“, Мюнхен и Фонда за централно- и източноевропейски проекти в областта на книгата, Амстердам. Превод е направен от Юлиан Жилиев.
Есе, етюд или роман, „Против Сент Бьов” е първообразът на „По следите на изгубеното време”, обединяващ фикционални и критически фрагменти, създадени от Марсел Пруст през 1908 и 1909 г. Уникално и едновременно глобално произведение, по думите на изследователите му, тези безсъници и откровения, ненамерили издател на автора си приживе, се появяват за първи път през 1954 г. под редакцията на Бернар дьо Фалоа, чийто предговор със съгласието му са публикувани в настоящето издание. Подбраните текстове разкриват удивителния критически дар на Разказвача и отдавна се смятат за сигурен ориентир в художественото пространство на многотомния му роман, в основата на който лежи завършената му естетическа теория. Точна представа за нея дават именно страниците тук. Не по-малко удоволствие за читателя е да види как Марсел Пруст като същинска Шехеразада на модерната литература понякога разказва и за Новите дрехи на краля.
Валантен Луи Жорж Йожен Марсел Пруст (1871-1922) е френски писател – романист, критик и есеист. Виден представител на модернизма в литературата от началото на ХХ век, той е най-известен със своя монументален многотомен роман „По следите на изгубеното време“, публикуван между 1913 и 1927 година. Смята се за родоначалник на психологическия роман, в който авторът се отказва да търси главно интригата в повествованието и се посвещава на обрисуването на истината за човешката душа. Темите са развити в музикална последователност и съответствията са близки до поезията.
За възникването на „Против Сент Бьов“ през 1908 г. авторът пише на свой приятел: „В процес са повече мои работи: една за аристокрацията, един парижки роман, едно есе за Сент Бьов и за Флобер, едно есе за жените, едно за педерастията (трудно бих му намерил издател), едно изследване върху рисуваните витражи, една студия върху романа.“
От тези различни по тема фрагменти Пруст пристъпва към написването на доста новаторски роман, който впоследствие прераства в романовия цикъл „По следите на изгубеното време“.
Книги от Пруст тук
