Начало / Автори / Ърнест Хемингуей – герой или страхливец?

Ърнест Хемингуей – герой или страхливец?

Журналист от „Индипендънт” разкрива истината за знаменития писател

 

В началото на юли ще се навършват 50 години от смъртта на бележития американски писател Ърнест Хемингуей. По този повод Джон Уолш от „Индипендънт” разкрива факти за живота на писателя, които разбиват мита за него.

Преди 50 години, на 2 юли 1961 г., Ърнест Хемингуей става рано сутринта, облича се официално, отива в гаража и взима своята двуцевка, с която обича да стреля по гълъби. Излиза в двора, насочва я към челото си и натиска спусъка.

На тогавашната му съпруга Мери Уелш са й необходими месеци, за да признае, че става дума за самоубийство. Оттогава много писатели и психолози се опитват да обяснят защо този смятан за гениален, авантюристичен, смел, силен мъж и брилянтен писател се самоуби.
Хемингуей се записва едва 18-годишен във войските за Първата световна война. Но не като способен да се бие. Той има нарушено зрение на едното око, наследено от майка му, и това не му се позволява да влиза в сражения. Затова помага на ранените в Италия. По-късно в Париж живее известно време с първата си жена Хедли и детето им. Тогава прави първите си литературни опити. Изоставя семейството си заради Полин Пфафър, а скоро от чувство за вина се мести във Флорида.
През 30-те Хемингуей заминава за Испания, когато там е Гражданската война, но не за да се бие (като Джордж Оруел например), а като кореспондент на вестник. А и защото тогавашната му любов – Марта Гелхорн, иска да посети страната. Той твърди, че живота му там е тежък, но в същото време е могъл да напусне Испания по всяко време.

Когато Америка се включва във Втората световна война, Хемингуей заминава за Дорчестър, Англия, под предтекст че ще се занимава със „специални операции, свързани с войната”. Посещава безброй партита, на които получава комплименти за своята смелост и мъжественост. По-късно участва в няколко битки при Нормандия, но според други войници е бил куражлия, когато не е имало сражения и „не си е подавал носа”, когато около него хора биват убивани.
Когато баща му се самоубива, Хемингуей – любител на чашката, се превръща в абсолютен алкохолик. Неколкократно, заради лошото състояние на черния му дроб, доктори го карат да спре алкохола, но той отказва. Често са намирани бутилки до леглото му, когато е лежал в болница.

През 2006 г. американският психиатър Кристофър Мартин разказва, че поведението на писателя се дължи на това, че семейството му, включително майка му и баща му, са страдали от нестабилна психика и мозъчни отклонения. Например – обличали са го с момичешки дрехи като малък и са го наричали „кукло”. Осъзнавайки това, в него е нараствал комплекс.

След 1960 г. Ърнест Хемингуей разбира, че вече не може да пише – де факто единственото нещо, което той прави наистина добре. В резултат на това изпада в дълбока депресия. Има халюцинации. Например казва на свои приятели, че двама мъже го следят и искат да го убият. Той можел да ги убие тях, но не желаел да влезе в затвора. На два пъти неуспешно прави опит да сложи край на живота си.
Да изгради имидж на съвършен, смел и решителен мъж е била най-голямата цел на Хемингуей. Когато обаче този имидж рухва, единственото нещо, което той може да направи, е да постъпи като баща си – да се самоубие. Баща му е бил слабохарактерен, депресиран човек – нещо, от което Ърнест най-много се е опитвал да избяга и се е чувствал виновен, че не може. Хемингуей винаги е искал да бъде големият, силен, героичен мъж, когото светът да нарича „татко”.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Александър-Томов_3823859730076607438_big

Напусна ни писателят Александър Томов

Известният творец почина на 76 Александър Томов е роден в София на 3 юли 1944 …