Начало / Интервюта / Джанет Еванович: Аз съм си читател и това улеснява нещата

Джанет Еванович: Аз съм си читател и това улеснява нещата

Джанет Еванович (69) е американска писателка, родена през 1943 г. Тя стартира кариерата си с романтични романи, които обаче и носят малки приходи. Успехите й идват със започването на поредицата за Стефани Плъм, която става ловец на глави, след като губи работата си. Продадени са 75 милиона копия от серията. Еванович е публикувала 19 части до момента от серията, като 3 от тях са преведени на български – „Право в десетката”, „Стефани Плъм или г-ца 10%” и „Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот”. Последната книга на Еванович „Notorious Nineteen” (Прословутите деветнадесет)  оглави класацията за най-продавана книга на „Ню Йорк таймс” за последната седмица. Предлагаме ви интервюто с нея, дадено за известното издание „Forbes”.
–––––––––––––––

Книгите за Стефани Плъм са били на върха на бестселър класациите много пъти. Как я измислихте и как я развихте?
–    Бях написала 12 малки романтични романи, когато реших да премина към криминалната литература. Гледах филма „Среднощно препускане” с Робърт Де Ниро и ми хареса идеята. Не знаех нищо за ловците на глави. В Стефани има нещо от мен, от дъщеря ми, от героините в романтичните ми книги. Тя е от Ню Джърси, защото аз съм от там.

По-рано тази година излезе филм по първата част (в България прожекцията беше излъчена като „Ловец на глави” – бел. ред.). В главната роля е Катрин Хейгъл. Как видяхте персонажите си на големия екран?
–    Беше страхотно. Малко се изплаших обаче. Дойдоха в дома ми във Флорида, за да ми го покажат. Трябва да отбележа, че аз нямам нищо общо с продукцията, продадох правата са адаптиране преди 20 години. Бях се притеснила какво ще правя, ако не ми хареса, как ще застана пред феновете си. Получило се е добре обаче. Актьорите са се справили много добре. Бях на премиерата в Ню Йорк. Изложих се от модна гледна точка обаче. Когато се обличах, мислех, че изглеждам добре, но на снимките приличам на крава.

Защо филмът не пожъна успеха, който имат книгите?
–    Не съм сигурна. Предполагам, че 99% от феновете на книгите са харесали филма и биха искали още една част да бъде адаптирана. Критиците обаче се отнесоха прекалено жестоко. А в съвременната икономика, хората плащат много пари, за да отидат на кино. Затова разчитат на мнението на други, за да не сбъркат в избора си.

Огромна част от почитателите на поредицата за Плъм са жени. Вие пишете за силна жена, която си върши работата, но често е подпомагана от по-способни и добре изглеждащи мъже. Какво е посланието към читателите?
–    Признавам, че в книгите ми има много готини мъже. Книгите са лесни за четене, а и всички жени обичат готините мъже. Но има и други, много по-важни неща. Семейството е нещо изключително важно за мен и това е засегнато в творчеството ми. Комуникация, отговорност, гъвкавост, издръжливост – това са качества, които моите герои притежават.

Какво мислите за феномена „Петдесет нюанса сиво”?
–    Много е странно. Не съм изчела книгите, но познавам много хора, които са. Веднъж в един магазин прочетох първите 15 страници. Изненадващо е от две страни. Първо, ако съдя от мненията на други хора, има много еротична литература, която е по-добре написана. И второ, през последните 50 години се стараем много да предпазим жената от ситуации на насилие. В същото време превъзнасяме тази история, която е за жена точно в такава ситуация. Моя роднина, която работи като медицинска сестра, е прочела книгите, както и всичките й колежки. Притеснителното, което ми сподели, е че в края мъжът, които извършва тези неща върху жената, не съжалява и не се променя.

Когато продавате първия си ръкопис за 2 000 долара, веднага напускате работата си и се посвещавате на писане. Не беше ли прекалено голям риск?
–    Да, но и в същото време много се успокоих. Защото дълго време никой не искаше да публикува нищо мое и когато агентът ми се обади да ми каже, че най-накрая някой ще го направи, не спрях да се усмихвам с дни. Но наистина беше много рисковано. Напуснах стажа си, който карах тогава, мъжът ми имаше добра работа, но по онова време не изкарваше много пари. Имахме 2 малки деца. Нямаме богати семейства. След като напуснах работата си, не публикувах книга цяла година. В един момент трябваше да спрем да ядем портокали. Трудно си беше, но впоследствие подписах контракт за няколко книги и нещата се оправиха.

Вярвахте ли, че ще постигнете такъв успех?
–    Не, не до такава степен. Просто исках да си оправя къщата. Не съм имала високи цели.

За читателите ли пишете или за себе си?
–    Аз съм си читател и това улеснява нещата. Пиша за себе си, но аз съм обикновен човек. Аз съм този, който би купил моя книга. Имам работническо минало. Баща ми беше във фабрика. Сега имам пари, но съм била и много бедна. Така че имам представа за хората, които купуват книгите ми.

Книги от Джанет Еванович тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

224706_b

Да следваш последните птици на света

Зорница Гроздева, Хеликон Велико Търново Нежен и лиричен разказ за себеотрицанието в името на обещание, …

Един коментар

  1. Де Ниро е роден в квартала Манхатън , Ню Йорк , по-точно в район наречен Hell’s Kitchen (Дяволската Кухня) поради високата концентрация на организирана престъпност, известни гангстери от миналото и контрабандисти на алкохол. Баща му – художник , скулптор и поет и майка му, която също е художничка, са от италиански произход. Те се разделят когато той е на 2 години. Малкият Де Ниро израства по улиците на квартала също като образите във филмите, в които той се превъплъщава. Прякорът му е „Боби Млякото“ поради бледия му цвят на кожата тогава.