Лира Литературно-рекламна Агенция
„Небехранилище“ – двуезичното издание с избрани стихове на Осип Манделщам , ще бъде представено официално на 3 декември, понеделник, от 18 ч в зала 1 – Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Подборът, преводът и илюстрациите в книгата са на Владимир Морзоханов.
„Небехранилище“ ще представят доц. Магдалена Костова и редакторката гл. ас. Доротея Табакова. Актьорът Богдан Глишев ще чете стихове.
Изданието е под патронажа на Фондация „Михаил Прохоров” и Програмата за подпомагане на преводите на руска литература ТРАНСКРИПТ.
Осип Емилиевич Манделщам (1891-1938) е руски поет и преводач, виден представител на акмеизма, близък приятел на Николай Гумильов и Анна Ахматова. След 1928 г. съветските издания спират да печатат негови стихове, като неотговарящи на комунистическата идеология. Заради антисталинистка му епиграма „Живи уж, а не чувстваме свойта земя“, написана през декември 1933 г., от 1934 до 1937 г. е заточен във Воронеж. През 1938 г. е отново арестуван поради изфабрикувани политически обвинения и е изпратен в лагер. В края на следващата година поради поради изключително тежките условия се разболява от тиф и умира на 27 декември в транзитния лагер „Вторая речка“, от който лагерниците са били изпращани на Колима (там са се намирали най-страшните лагери, в които човек е оцелявал само по изключение). Манделщам е реабилитиран посмъртно: през 1956 г. – за делото от 1938 г., и през 1987 г. – за делото от 1934 г.
Непубликуваните му стихове са запазени благодарение на съпругата му Надежда Манделштам, която ги научава наизуст (било е невъзможно по времето на управлението на Сталин да бъдат съхранявани в писмен вид) и ги записва на хартия едва през 60-те години на ХХ век. Тогава те са изнесени нелегално от СССР и са напечатани за първи път на Запад. Негови стихове за пръв път след смъртта му започват да се печатат в съветски издания по време на т. нар. „перестройка“. Днес, както в родината си, така и по света, той е смятан за един от най-големите руски поети от първата половина на ХХ век.
„Небехранилище“ тук
