Ежедневието на известните писатели – част 2

22.11.2012 Автори

Днес ви предлагаме 3 писателки – Сюзън Зонтаг, Симон дьо Бовоар и Мая Анджелоу.

Сюзан Зонтаг в интервю от 1977 г.: „Започвам от утре, ако не и от днес. Ще ставам всяка сутрин не по-късно от 8 ч (мога да наруша това правило един път в седмицата). Ще обядвам само с Роджър Строс (не излизам навън за обяд. Мога да наруша това правило един път на две седмици). Ще пиша в тетрадка всеки ден. Ще кажа на хората да не ми се обаждат сутрин, или пък няма да си вдигам телефона. Ще се опитам да огранича четенето – само вечер (чета прекалено много, за да избягам от писането). Ще отговарям на писма веднъж в седмицата (петък – трябва да ходя тогава до болницата така или иначе)”.

Симон дьо Бовоар в интервю от 1965 г.: „Винаги бързам да тръгна на някъде, макар че мразя да стартирам деня. Ставам, пия чай, до към 10 ч, след което започвам и работя до 13 ч. След това се виждам с приятели. После, към 17 ч отново започвам работа до към 21 ч. Не изпитвам трудности да започна отново следобед. В повечето случай изпитвам удоволствие да работя. Ако работата върви добре, прекарвам половин час в препрочитане на това, което съм написала предния ден и правя няколко поправки. След това продължавам. За да продължа напред, ми е необходимо да видя докъде съм стигнала”.

Мая Анджелоу в интервю от 1990 г.: „Пиша сутрин, след което се прибирам вкъщи, за да си взема душ. Защото писането, както знаете, е тежка работа и е необходимо двойно измиване. След това отивам до магазина – аз съм сериозен готвач – и се правя на нормална. Водя разговори като „Как си? Добре, а ти? Благодаря” и отново се прибирам. Приготвям вечеря за гостите, свещите, хубавата музика и подобни неща. В повечето случаи съм написала 9 страници, от които ще запазя 2 и половина или 3. Най-жестокият момент е да си признаеш, че не става. Гледам да докарам до 50 страници, които не са зле. Работя с един редактор от 1967 г. Много пъти ми е задавал въпроси от сорта на това защо използвам точка и запетая вместо само запетая. И аз много пъти съм му казвала, че няма му говоря повече. Сбогом. Това беше. Благодаря, но няма да работим повече заедно. След това чета ръкописа и виждам неговите поправки. Обаждам му се, признавам, че е бил прав. Казвам му да не ми припомня случая никога, в противен случай няма да му проговоря отново”.

Свързани заглавия
Ежедневието на известните писатели – част І