Ежедневието на известните писатели – част І

21.11.2012 Автори

Всеки почитател на литературата се интересува ежедневието на популярните писатели и класиците. Сайтът brainpickings.org публикува части от интервюта и изказвания на известни автори, в които те говорят за това как минават техните дни. Материалите са събирани от архивите на авторитетното издание „Paris Review”. Днес ви предлагаме Харуки Мураками, Рей Бредбъри и Е. Б. Уайт.

Харуки Мураками:
„Когато пиша роман, ставам в 4:00 сутринта и работя 5-6 часа. Следобед, тичам 10 километра или плувам 1 500 метра (или и двете), след което чета малко и слушам музика. Лягам си в 9:00 вечерта. Придържам се към този ред всеки ден, без промени. Повторението, само по себе си, става важно нещо. То е форма на хипноза. Хипнотизирам себе си, за да достигна по-голяма дълбочина на духовното си състояние”.

Рей Бредбъри, в интервю от 2010 г.:
„Моите увлечения ме подтикват към пишещата машина, те го правят още от както навърших 12. Затова никога не съм се тревожил за разписания. Нови неща постоянно експлоадират в мен, те определят програмата, не аз. Вътре нещо ми казва: „Вземи пишещата машина и свърши работата”. Мога да работя навсякъде. Писах в спални и всекидневни, когато живеех с родителите и брат си в малка къща в Лос Анджелис. Докато работих в радиото, брат ми, майка ми и баща ми говориха едновременно. По-късно, когато исках да напиша „451 градуса по Фаренхайт”, отидох в университета „UCLA”, където намерих стая за писане в едно мазе. Ако вкараш 10 цента в машината, печелиш 30 минути писане – на такъв принцип работеше”.

Е. Б. Уайт:
„Никога не слушам музика, когато работя. Не мога да се съсредоточа. От друга страна, мога да работя доста добре сред обикновени пречки. В моята къща всекидневната е централното място. От нея има врата към кухнята и към килера, където живее телефона. Има много трафик. Но е светла, свежа стая, която използвам често, за да работя, въпреки карнавала, който е около мен. Ако някое момиче се опитва да измъкне пуловера си под пишещата машина, това не ме притеснява, освен ако не е особено красива или особено непохватна. Моята съпруга, благодаря на Бог, никога не е била особено внимателна към мен, както съм чувал, че са съпругите на други писатели. В резултат на това, членовете на моето семейство не обръщат грам внимание на факта, че съм човек, който пише – правят си каквото си искат. Ако ми омръзне, знам къде да отида. Писател, който чака идеалните условия, за да работи, ще си умре без да сложи една дума върху хартия”.