Начало / България / Иво Инджов: България устойчиво се е превърнала в дефектна медийна демокрация

Иво Инджов: България устойчиво се е превърнала в дефектна медийна демокрация

„Винаги съм бил убеден, че свободата на словото и правото на информация са най-безспорните завоевания на демокрацията” , заяви Aспарух Панов от фондация за свободата „Фридрих Науман“.на дискусията „Медии без филтър – страхът и свободното слово“, която се проведе в столичната книжарница „Хеликон-България”.

Дебатът беше организиран от Агенция БГНЕС с участието на Фондация за свободата „Фридрих Науман“ и Института за модерна политика.

В дискусията участваха Александър Андреев от Дойче веле, ПР експертът Арман Бабикян, Юлиана Методиева от Български хелзинкски комитет, журналистите Стефан Джамбазов, Никола Кицевски, медийният експерт д-р Иво Инджов.

„Да подкрепиш проект в защита на свободата на словото в една страна, член на ЕС, звучи направо абсурдно. Но когато тази страна само за няколко години се е сринала с 50 места в класацията на „Репортери без граници“ по индекс на свободата на медиите и с 80-тата си позиция е не на последно място, а на най-най-последно място в ЕС, въпрос на гражданска отговорност е да участваш в натискането на „паник бутона“ и да подкрепиш мобилизацията на гражданското общество в името на свободата и демокрацията”, каза още Панов.
Според него, колкото и да е тъжно, поведението на държавната власт днес по отношение на медиите поразително му напомня поведението на властта по време на възродителния процес в последните години на комунизма.
Председателят на Института за модерна политика Борислав Цеков обърна внимание, че проблемът не е само с политическия контрол върху медиите, за който се говори много. Малко обаче се говори за корпоративните медии и корпоративната цензура, които пряко обслужват частните интереси на олигарсите. Този тип медии у нас са много по-перфидна форма на ограничаване на свободата на словото. Защото в тях се прави и нормална журналистика, смислени анализи и разследвания.Бившият депутат визира медийна група на Иво Прокопиев „Капитал”.

Основен стълб на демократичното общество са свободата на изразяване на мнения и оттам на медиите, каза при откриването журналистът от Агенция БГНЕС Стефан Джамбазов, който бе и водещ на дебата. Той припомни за писмото на комисар Нели Крус до премиера Борисов, в което му препоръчва да предприеме адекватни мерки, за да осигури медиен плурализъм, анализа на немския „Ди Велт“, както и слабата оценка на „Фрийдъм хаус“ за България.

Според медийния експерт д-р Иво Инджов България устойчиво се е превърнала в една дефектна медийна демокрация. Той е на мнение, че автоцензурата е страх и пресметливост. Проблемът е не само в нея, но и в структурата на собствеността. Трябват конкретни практически стъпки за преодоляването на проблемите със свободата на словото, посочи той, визирайки либералната регулация. Държавата трябва да има механизъм на контрол. Много важно е също, според Инджов, всяко периодично издание трябва да публикува собственика, реалния физически собственик на изданието.

Никола Кицевски от своя страна заяви, че в глобален мащаб вестникарството е в криза и умира. Свободата на словото се носи от технологиите. Един вестник може да е свободна територия за словото, с цялата условност на това понятие, само когато е независим икономически субект, посочи Кицевски и продължи: Т.е. когато сам печели парите за своето съществуване, в противен случай той е просто храненик и инструмент на своя собственик в търговията му с властта, в отношенията му с конкуренцията, с враговете и приятелите. В момента в България няма всекидневник, който да не е такъв, заяви той.

Юлиана Методиева допълни, че сме потърпевши на лошата практика, на изключително влошената медийна среда и на феномена, политическия субект „Бойко Борисов“, който успя да въведе в редакционните политики нещо невиждано – преди той да вдигне телефона във вестниците вече знаят какво искат. Методиева обърна внимание на разследващата журналистика. Самият журналист, ако има самочувствие, той би станал много по-голям като страшилище за самата власт. Тогава щеше да има повече паднали министри.

ПР експертът Арман Бабикян сравни корпоративните проблеми, политическите проблеми, медиите проблеми с разделни хранене. Той заяви, че свободата и не свободата е личен избор.

Фото: Гергана Костадинова, БГНЕС

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

eliott-reyna-kcT-7cirBEw-unsplash

Скролването ни пречи да прочетем над 300 книги годишно

Отделяме все повече време за смарт устройства Губим го напълно неосъзнато – сякаш изключвайки от …

2 Коментари

  1. Каква медийна демокрация ?!?! Медийна диктатура и тотална цензура има в българското медийно пространство, само до някъде нета е свободен, но герб започнаха да привикват на разговори някои от по-агресивно изобличаващите ги в нета.
    Не случайно сме към края в световната класация по медийна свобода.

  2. Поздравявам г-н Цеков, че назовава нещата с истинските им имена по отношение на корпоративните медии на олигарха Иво Прокопиев, които защитават далаверите му.