Лира Литературно-рекламна Агенция
В живота на писателя се случва поне веднъж някоя книга да дойде при него като неочакван дар. За Алис Хофман това е романът „Пазителките на гълъбиците”. „Той бе дар за мен от моите прапрапрабаби, жените от древен Израел, които ми „проговориха” за пръв път, когато посетих планинската крепост Масада. Пиша вече трийсет и пет години, създала съм повече от трийсет романа, но едва сега ми бе дадена историята, която е трябвало да разкажа.”
В продължение на много години Алис Хофман проучва историческите събития, като основен източник са текстовете на историка Йосиф Флавий, който описва падането на крепостта. Според него само две жени и пет деца оцеляват, след като юдеите избират да се самоубият вместо да се предадат на римския легион. Тези жени разказват историята на римляните и следователно, на света. Авторката използва и проучванията на Игаел Ядин, най-известния библейски археолог ръководил разкопките на Масада. „Бях вдъхновена от първото си посещение на Масада, духовно преживяване, което бе толкова силно и дълбоко, че имах усещането как сенките на живелите там преди две хиляди години хора придобиват плът и застават редом с мен, за да ми разкажат своята история. Събитията от миналото и изключителната саможертва на тези хора сякаш оживяха. Като че ли всичко се бе случило само преди часове. Беше ужасно горещо и хоризонтът пред мен пулсираше от синя жега. Сред дълбоката тишина, потънала в мистерията на миналото, заобиколена от мъката на загиналите там, изведнъж се почувствах и обгърната от живот, и от историите на жените, които са били там. В този момент за мен се родиха и моите героини – пазителките на гълъбиците.”
Дойдохме като гълъби през пустинята.
Във времена, когато навред цареше смърт…
Аз съм момичето от пустинята, макар да съм толкова далече от нея. Аз съм девойката с огнена коса; дъщерята на убиеца; жената, която с голи ръце лови скорпиони и от чиято ръка яде дори ястребът.
Аз съм жената на пекаря, загубила най-ценното, аз съм майката с длан на убиец. Аз съм закрилата.
Аз съм жената воин. Аз съм твоята сестра. Аз съм възлюбената, и жестоката, и милостивата – и волната, и непокорната. И знам, че любовта ще ме погуби.
Аз съм любовта. Аз владея тайните и магиите, мога да излекувам тялото и душата и да доведа дъжда. Аз бях и съм Вещицата от Моаб.
Мнения за книгата
„Прекрасен, опустошителен роман, огромен принос към литературата на XXI век!” Тони Морисън, Нобелов лауреат по литература
„Не мога да се отърся от „Повелителките на гълъбиците” – от историята, която Алис Хофман създава, от езика, който използва, за да съживи тези жени. Този роман е доказателство за силата на човешкия дух и за любовта, която възкръсва от пепелта на войната. Но най-вече това е роман, която не може да бъде забравен от читателите.” Джоди Пико, писателка
„Хофман кара древната история да оживее и да диша в този забележителен роман… Това е едновременно манифест във възхвала на жените и дълбок поклон към смелите мъже и жени, които са отдадени на своите убеждения; разказ, предаден с дръзко вдъхновение и въображение.” Бууклист
„Хофман създава литература от една трагедия… разказ за силни, интелигентни жени, обречени от съдбата на любов и саможертва. Вълнуваща история, поднесена с литературно умение!” Киркъс ревю
„Пазителките на гълъбиците” на Алис Хофман влиза в списъка на бестселърите на най-престижните класации: The New York Times, The Indie, Publishers Weekly, The Washington Post, The Chicago Tribune. Книгата е избрана за една от най-добрите книги на 2011 г. от NPR, The Seattle Times и The St. Louis Post-Dispatch.
„Пазителките на гълъбиците” е и изборът на The Women’s National Book Association в Америка за една от най-добрите книги за литературните клубове за 2012 г.
„Пазителките на гълъбиците” тук
