Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
Написан през 1969 г. – време афектирано от Удсток, възторгнато от Армстронг на Луната, посърнало след Пражката пролет от 68-ма.
А Джон Фаулз ни връща във викторианска Англия.
У нас текстът минава мембраната на социалистическия реализъм през 1984г, под заглавие натоварено с морална оценка – “Грешницата от Лайм Риджис”. Новото му издание – “Момичето на френския лейтенат” по-точно запазва емоция с оригинала.
Определят го като исторически, заради сърцатите лирични отклонения, свалящи от пиедестала аристокрацията на ХІХ век. Главният герой Чарлз (намигване към Дарвин) въплъщава типичен за Острова манталитет – да безделничи естетски в собствената си крепост.
Най-силно се запечатва женският образ, Сара – пробила нравите със интелект, гарниран с фатален чар. Заради нея ситуират романа като любовен. Авторът я разиграва в най-емоционални етюди – на ръба на някоя скала , в самотна хотелска стая, или в студена викторианска къща. Пространството се концентрира около демоничната й сила – изкусителна, недостъпна и плашеща. Винаги в своята слабост тя се самоунищожава , но израства пак на друго ниво. В съзнанието тлее думата “жертва”.
Също като библейската Сара, като всеки мит достоен за грях, и тази се изплъзва през цялото време. Поведението й докрай си остава загадка. Обвита с противоречив воал от догми и порицания, епохата на кралица Виктория наднича зловещо от нейните маски.
Бракът, църквата и науката – институции печално отъждествени от автора, се огъват в представите под напора на страстта.
Но каква История ще позволи да бъде склонена от една Сара? Кой текст, чий живот биха замрели в своята изначалност заради жена? И изкуплението на благородника, и подлостта на слугата му, меркантилността на свещеника, нравоученията на доктора, въобще ревността на тълпата – са жестове обсебени от времето. Не имагинерен френски лейтенант, а самият морал е прелъстител на нещо ново, което ври и чака да изригне.
Джон Фаулз пише с превъзходство от името на бъдеще, експериментира с героите си непрекъснато и завърта рисковани ходове, подтиква сюжета към динамика, която го прави модерен за читатели, несвикнали с викторианската тежест. В този смисъл той е създал възможно най-доброто комерсиално четиво.
“Момичето на френския лейтенат” тук
