Лира Литературно-рекламна Агенция
Той е лицето на българската журналистика.Не е българин, но каузата му е демокрация, език и народ, при това българските. Попада в България, защото баща му е работил на Хиршовата железница. Завършва Военното училище и като подпоручик е назначен във Военното министерство. Предричат му успешна кариера заради произхода си и лични качества – чест, дисциплина, отдаденост. Владее основните европейски езици. През 1898 г. хвърля пагона, слага под сакото си неизменната бяла жилетка и се отдава на перото. В началото на ХХ век, вече е име в журналистиката. Заедно Вазов, С. С. Бобчев и Михалаки Георгиев е сред основателите на Дружеството на българските писатели и публицисти. Редактирал е вестниците „Вестник“(1900-1901), „АБВ“(1924-1925), „Ек“(1924-1925), „Днес“(1925) и списание „Вик за свободни хора“(1923-1924). Издава публицистичната книга „Вчера, днес и утре“.
На днешния ден, 20 ноември, е роден Йосиф Хербст (1875-1925).
Участва в Балканската и Междусъюзническата война, където е ранен и лежи два дни сред труповете. Носител е на ордена „За храброст“. На 5 декември 1913 г., е назначен за директор на печата, която длъжност изпълнява до 1918 г. През 1921 г. се жени за Виола, дъщеря на Екатерина и Петко Каравелов.
След Септемврийското въстание разобличава репресиите на режима на Цанков в многобройните си публикации. При убийството на комуниста Вълчо Иванов през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите — група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това той окончателно си спечелва омразата на режима и плаща с живота си. Обявен е за „безследно изчезнал“ същата година след взрива на църквата „Св. Неделя”. И когато полицаите го отвеждат, не забравя бялата си жилетка.
Името му става символ на свободната журналистика, за съжаление, днешната не е такава.
Ето и няколко от хуманистични и журналистически постулати на Йосиф Хербст, които са актуални и днес, стига да имаме поне малко от негова гражданската позиция:
За спасяването на страната може да се пожертва не едно правителство. За спасяването на което и да е правителство, обаче не може и не бива да се жертва страната.
Никому в угода, на никого напук.
Без цензура и баба знае да се бори за идеи. Майсторство се иска под режим на цензура да се разбереш с читателите.
Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух.
Не е пръв господин Цанков, от когото българското общество слуша, че то диша единствено чрез него и ако той си отиде, животът в страната ще спре. Слава Богу, по-големи дробове България изгуби и пак продължава съществуването си.
В много висши училища има вече катедри по вестникарство. Ако се не лъжа – и в нашия „Свободен университет“. Това показва, че вестникарството се признава вече като наука, макар че то всъщност е изкуство.
Вестникарят трябва да притежава обширно образование, леко перо и нерви като гемеджийски въжета, освен това вестникарски инстинкт. Ако свръх всичко това има и четлив почерк, ще го благославят словослагателите и коректорите. Желал бих да видя оная университетска аудитория, в която всичко това ще може да се преподава. Не си вестникар само заради това, защото си „свършил“ с отличие някой журналистически факултет. Но можеш да бъдеш добър вестникар, ВЪПРЕКИ че притежаваш журналистическа „диплома“.От всяка банкнота, от всяка златна монета в касите на новите ни богаташи лъхва мирисът на потта на измъчените в окопите наши войници, на кръвта на толкова паднали непрежалими герои …
Едно няма да престана да моля от името на армията, от името на всички, които в мъчителни нощи са се замисляли върху сегашното положение: да се поправи сторената неправда и да се постанови, че войнишкият живот няма еквивалент.
Книги от Йосиф Хербст тук
