Начало / Автори / Големите хора никога не се забавляват

Големите хора никога не се забавляват

„То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общ доход.
    – Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
    – Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат“.

 

Познахте, нали? Това е цитат от знаменитата книга на Астрид Линдгрен „Пипи Дългото чорапче”. Днес, 14 ноември, се навършват 105 години от рождението на великата шведска писателка.Творбите ѝ са преведени на близо 70 езика (от арабски до зулу) и са издадени в повече от 100 страни. Първата история за най-популярната ѝ героиня, „Пипи Дългото чорапче“, е публикувана в Швеция през 1945 г, в България през 1968 г.

Астрид Анна Емилия Линдгрен е родена в град Вимербю в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета и израства в Смоланд, Швеция. Тя е второто дете в семейството. Много от книгите ѝ са свързани с детството, прекарано в малко стопанство край Вимербю, или със семейството ѝ – бащата Самуел Аугуст Ериксон, майката Хана, по-големия брат Густав и малките сестри Стина и Ингрид.

Родителите дават пълна свобода на четирите си деца. Акцент в тяхното възпитание е разказването на истории, децата са поощрявани да развиват въображението си и да навлизат в света на литературата. Като малка Астрид обича да чете, но особено предпочита книги, чиито главни герои са момичета.

Едно от най-силните й преживявания е запознанството с двама пилоти. Единият от тях се опитал да кацне със самолета си върху покрива на тяхната къща, или поне така й се струвало тогава. На седемнайсет години Астрид започва работа като репортер в местния вестник. Но първият й текст е публикуван там още когато тя е само четиринайсетгодишна. Безгрижната младост на Астрид приключва, когато на осемнайсет години се оказва бременна. Това е страшен шок за нейното семейство.

Астрид трябва да напусне дома си и да се пресели в Стокхолм, където започва да учи за секретарка. В Копенхаген тя ражда сина си Ларш, който е даден за отглеждане в чуждо семейство. По-късно родителите на Астрид го прибират при себе си във Вимербю. В Стокхолм Астрид работи в бюро на „Кралския автомобилен клуб“. През 1931 г. се оженва за Стуре Линдгрен, своя шеф, и създава семейство. Раждат им се две деца. Астрид им разказва истории, които е слушала в собственото си детство. През 1944 г., по време на Втората световна война, Астрид написва „Пипи Дългото чорапче“ като подарък за десетия рожден ден на дъщеря си Карин. Детето само дава името на героинята и романът излиза през 1945 г. За тази си творба Астрид Линдгрен е отличена с наградата на издателство „Рабен & Сьогрен“ за най-добра детска книга. Тогава става редактор на детска литература в същото издателство и работи там в продължение на много години.

Астрид Линдгрен е известна и с постоянната си борба за правата на детето и животните, както и със съпротивата срещу телесните наказания за деца.

След смъртта ѝ на 28 януари 2002 г. шведското правителство учредява Възпоменателната награда „Астрид Линдгрен” за детска и младежка литература. Наградата, която се присъжда, е 5 милиона шведски крони.

През 1958 г. Линдгрен е удостоена с отличието „Ханс Кристиан Андерсен“, известен като „Нобеловата награда за детска литература“. Други важни отличия, които тя получава за творчеството си, са „Селма Лагерльоф“ (Швеция), „Карен Бликсен“ (Дания), „Лев Толстой“ (СССР), „Габриела Мистрал“ (Чили). През 1978 г. книгоразпространителите ѝ в Германия /ФРГ/ ѝ присъждат традиционната награда за мир на Франкфуртския панаир на книгата. През 1989 г. с награда „Алберт Швайцер“ американският „Animal Welfare Institute” отчита хуманитарния ѝ принос. През 1994 г. Астрид получава почетна алтернативна нобелова награда за нейните усилия за справедливост, ненасилие и разбирателство на малцинствата.

Ето и някои от крилатите й фрази:

Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.

Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата.

Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.

Книгите на Астрид Линдгрен тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …