„Думата е страшно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения – всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства”. Цитатът е от Йордан Йовков – писателят, овладял до съвършенство изкуството да твори с думи. Поводът да си спомним за него е 132-та годишнина от рождението му.
Йовков е феномен в българската литература в много отношения. Забележително е например, че той е един от най-глобално пишещите български автори, без да е следвал в чужбина и да е опознавал света в бирариите и кафенетата на Париж, Мюнхен, Виена и Женева, както повечето му колеги съвременници.
Той е от най-добрите психологически реалисти в световен мащаб, а като личност е бил затворен, скромен и необщителен. Аристократичният му начин на писане с нищо не подсказва, че произхожда от Жеравна, че не е довършил следването си заради недостиг на средства, че целият му недълъг живот е белязан от тежки материални несгоди, включително докато е на работа в посолството на България в Букурещ.
Ако трябва да посочим основната тема в неговото творчество, то това може би е красотата. „Грешна беше тая жена, но беше хубава”, пише Йовков за героинята си Албена, с което я оправдава за всичките й престъпления. Красотата наднича от всичките му творби, дори от тези на военна тематика, и сякаш приканва света да се усмири заради нея и заради любовта. Хуманизмът на Йовков е недостижим в българската литература, той е лицето на литературата ни от първите десетилетия на ХХ век и е достатъчен аргумент, за да го наредим сред световните класици в жанра на късия разказ.
Книгите на Йордан Йовков тук
Един от най-надценените български писатели.