Санда Йовчева е една от първите жени-пацифистки в България. Тя е съоснователка и активен член на Българсия женски съюз, председател е на женската секция при Славянското дружество, дейна участничка в Клуба на българските писателки, журналист и изтъкнат преводач от сърбохърватски.
Родена е на 6 ноември 1882 г. в Нова Загора. Завършва гимназия в Стара Загора, следва славянска филология в Софийския университет,продължава в Загребския университет и завършва през 1907г. След завръщането си в България работи като учителка. Участва в издаването и редакцията на списанията „Утрина“ и „Миротворец“, основава и редактира вестник „Литературен живот“ през периода 1940-1943 г. Автор е на разкази, повести, романи, произведения за деца – „В мечти“ (1925 г.), „Жетвен ден“ (1928 г.), „Отхвърлените“ (1930 г.), „Кръст за храброст“ (1931 г.), „Бояна войвода“ (1934 г.), „Княгиня Мара“ (1934 г.), „Ние в дълбокия тил“ (1937 г.),“Малката цветопродавачка“ (1941 г.) и др. Редактор на поетическите й текстове е Кирил Христов.
През 1900 г. участва на среща на представителки на женските дружества от цялата страна.Присъстващите разменят мисли върху положението на жената и нуждата от създаване на Женски съюз.Представени са 20 женски дружества.Една година по късно – юли 1901г.в София, на Първия женски конгрес,изпратените делегатки основават Български женски съюз и провъзгласяват за вестник на съюза -„Женски глас“, издаван от Анна Карима.За председател на съюза е избрана писателката Анна Карима,а за секретар Санда Йовчева. Целта на съюза е умствено и нравствено издигане ,подобряване на живота на българската жена.
По късно, след оставката на Карима, дружеството се ръководи в продължение на 20години от Юлия Малинова. Санда Йовчева изиграва изключително важна роля в създаването и разрастването на Българския женски съюз, за съжаление тя е забравена, подобно на Юлия Малинова,Анна Карима и др.
Фото: dianakolarova.blogspot.com