Наричан е „един от последните възрожденци на ХХ век”. Роден е на 26 октомври 1881 г. в Шумен. Умира в София през 1962 г. забравен, с поставено клеймо „писател и общественик от царското време”, а творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми. Той е един от основателите на Съюза на българските писатели и негов председател от 1941 до 1944 г. В същия период е и председател на Върховния читалищен съюз. Ръководил е Народния етнографски музей и за кратко Народната библиотека (1919-1922). Бил е в политиката – през 1911-1913 г. е народен представител в ХV Обикновено народно събрание, секретар е на Прогресивнолибералната партия, която напуска след Междусъюзническата война. През 1917-1918 г. е членувал е Поморавския народо-просветен комитет. Препасвал е масонска престилка в ложа „Зора”. Учил е в родния си град, в Софийския университет, специализирал е „История на литературата“ в Берлин и Лайпциг (1909-1911). Учителствал е в русенското село Мечка, варненското Султанци, Втора мъжка гимназия в столицата.
Стилиян Чилингиров е автор на около 100 заглавия на книги и студии, в най-различни жанрове: стихове, романи, драми, пътеписи, биографии, трудове по етнография, фолклор, читалищно дело и педагогика. Съставител е на различни сборници и антологии. Най-известната му творба е романът „Хляб нащ насущний” – за драмата на еснафското съсловие по времето, когато се рушат патриархалните традиции. Първият опит за сонетен роман в нашата литература е негов – излиза под заглавието „Владо Булатов”.От изследователските му работи се откроява един огромен труд по история на българските читалища. Съставя антологии за деца, читанки и христоматии, сборник в памет на Иван Вазов. Проучва разпространението на Свободното зидарство по българските земи.
Чилингиров, имал надпартийно поведение и отношение към политическите и обществени въпроси. Той е бил против влизането на България в Първата световна война, а когато тази трагична грешка се случва, се бори за по-скорошно излизане от нея.
Като председател на Съюза на българските писатели отказва да дели колегите си по идеологически причини. Известно е неговото застъпничество за арестувания комунистически поет Младен Исаев. Чилингиров се срещна с премиера Богдан Филов, който също е член на писателския съюз, и му казва: „Богдане, ти си министър-председател на страната, въпреки това аз не съм ти подчинен, защото не съм министър в твоя кабинет. Ти обаче си ми подчинен, защото си член на писателския съюз, а аз – негов председател. В това си качество аз ти заявявам, че няма да допусна нито един български писател да пострада за своите убеждения. Писателят, това е съвестта на народа, а тя трябва свободно да бъде изявявана!”.
Днес книгите му могат да бъдат намерени най-вече в библиотеките.
Фото: БНР