Начало / Интервюта / Анди Андрюс: Искам да променям живота на хората към добро

Анди Андрюс: Искам да променям живота на хората към добро

Анди Андрюс е роден през 1959 г. Той е един от най-известните американски автори на книги за самопомощ. Написал е над 20 творби, от които са продадени повече от 3,5 милиона копия в цял свят. Произведенията му са преведени на 20 езика. Сред най-известните му книги са „Съюзници” и „Съкровищата на пътешественика”. „Съюзници“ предстои да излезе и на български. Предлагаме ви интервюто, което Андрюс даде за mybestyears.com.

––––––––––––––––

Израснали сте в малко градче. Изведнъж обаче всичко се променя…
–    Бях на 19, когато и двамата ми родители починаха. Майка ми умря от рак, а баща ми – в автомобилна катастрофа. Аз направих ситуацията още по-лоша. В следващите няколко години се разорих, останах без дом и спах в един гараж без знанието на собственика.

Превъртаме лентата напред. През 1985 г. сте „Комедиант на годината”. През 1986 г. – отново, като този път и „Артист на годината”. Забавлявали сте хората на най-престижните места, като например хотелите „Caesar’s Palace” и „The Mirage” в Лас Вегас. Как се обърнаха нещата толкова бързо?
–    Беше въпрос на решение. Докато бях на дъното се питах дали това ми е късмета, или има начин да променя бъдещето си. Започнах да търся отговор на тези въпроси. Прочетох над 200 биографии и автобиографии на велики хора. Забелязах няколко модела, които започнах да следвам.

„Съкровищата на пътешественика” ви изстреля в различно измерение.
–    Точно така. Намерих пътя си. Фокусирах се. Всъщност, основата за тази книга беше поставена още когато бях комедиант. Реших да използвам дарбата си – чувството за хумор. Едно нещо доведе до друго, запознах се с много различни хора. Публиката харесваше историите ми. След това излезе „Съкровищата на пътешественика” и както се казва, останалото е история.

Разкажете ни повече за „Съюзници”.
–    Това е любимата ми книга, която съм написал.

Защо?
–    Защото засяга интереса на най-разнообразна аудитория. Едновременно е трилър, мистерия, любовна история. Хиляди пъти са ме питали дали историята е истинска. В офиса ми получавам подобни имейли от цял свят.

Е, истинска ли е?
–    Книгата започна от няколко заровени предмета, които открих. Няколко копчета, два медала и малко снимки. Започнах да разследвам. Първите три глави са съвременни, но след това се връщаме до 1942 г. Тогава германски подводници влизат в Мексиканския залив. Потапяли са товарни кораби. Малко хора знаят за този случай, но е истина. След това повествованието проследява млад войник от подводниците, който е ранен, но се добира до брега. Млада жена, овдовяла по време на войната, го намира. Първо решава да го убие, но той й казва нещо, което променя решението й. Тя възнамерява да го предаде на властите. След като го прибира у дома си обаче, двамата си говорят и тя взима решение да го скрие. След това се разказва как те се крият, защо се крият и какви са последствията.

Разбрах, че „Съкровищата на пътешественика” постоянно е сменяла бестселър класациите.
–    Така е. Първо беше в бестселър листата на „Ню Йорк таймс” за художествена проза. След това в тази на „Уолстрийт джърнъл” за нехудожествена проза. Беше в класацията на „Пъблишърс  уикли ” като религиозна книга. В същото време, „Барнс и Ноубъл” я определиха като книга за самопомощ, а „Амазон”, като книга за съвети. Накрая „Ню Йорк таймс” я поставиха в категория „бизнес”, където прекара на върха 17 седмици!

Как се чувствате с напредването на възрастта?
–    Много добре. Най-накрая започвам да осъзнавам някои неща, които ще ми помогнат да бъда говорител. Винаги съм искал да говоря неща, които да помагат на другите и да променят живота им. Досега съм писал, бил съм комедиант. Но никога не съм се чувствал, че мога да кажа нещо наистина значимо. Хората смятаха, че това което казвам, е смешно, но аз искам с текстовете си да променям живота на хората към добро.

Как се говори пред различни поколения? Как се строят мостове, по които думите да стигнат до хора от различни възрасти?
–    Това, което аз се опитвам да правя, е да припомня на по-възрастните хора, че и те са били млади и са се чувствали различно. Така те стават по-толерантни към новото поколение. А на младите напомням, че по-възрастните знаят повече от тях. Обществото се променя. Едно време всички са сядали на верандата да слушат баба и дядо. Сега е друго. Ако не звучиш от „iPod”, младите не знаят, че съществуваш.

Книги на Анди Андрюс тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

unnamed

Най-добрите приятели сред писателите

Свързвало ги писането, понякога вярата или просто симпатии „Кажи ми кои са приятелите ти, за …