Начало / Интервюта / Анди Андрюс: Искам да променям живота на хората към добро

Анди Андрюс: Искам да променям живота на хората към добро

Анди Андрюс е роден през 1959 г. Той е един от най-известните американски автори на книги за самопомощ. Написал е над 20 творби, от които са продадени повече от 3,5 милиона копия в цял свят. Произведенията му са преведени на 20 езика. Сред най-известните му книги са „Съюзници” и „Съкровищата на пътешественика”. „Съюзници“ предстои да излезе и на български. Предлагаме ви интервюто, което Андрюс даде за mybestyears.com.

––––––––––––––––

Израснали сте в малко градче. Изведнъж обаче всичко се променя…
–    Бях на 19, когато и двамата ми родители починаха. Майка ми умря от рак, а баща ми – в автомобилна катастрофа. Аз направих ситуацията още по-лоша. В следващите няколко години се разорих, останах без дом и спах в един гараж без знанието на собственика.

Превъртаме лентата напред. През 1985 г. сте „Комедиант на годината”. През 1986 г. – отново, като този път и „Артист на годината”. Забавлявали сте хората на най-престижните места, като например хотелите „Caesar’s Palace” и „The Mirage” в Лас Вегас. Как се обърнаха нещата толкова бързо?
–    Беше въпрос на решение. Докато бях на дъното се питах дали това ми е късмета, или има начин да променя бъдещето си. Започнах да търся отговор на тези въпроси. Прочетох над 200 биографии и автобиографии на велики хора. Забелязах няколко модела, които започнах да следвам.

„Съкровищата на пътешественика” ви изстреля в различно измерение.
–    Точно така. Намерих пътя си. Фокусирах се. Всъщност, основата за тази книга беше поставена още когато бях комедиант. Реших да използвам дарбата си – чувството за хумор. Едно нещо доведе до друго, запознах се с много различни хора. Публиката харесваше историите ми. След това излезе „Съкровищата на пътешественика” и както се казва, останалото е история.

Разкажете ни повече за „Съюзници”.
–    Това е любимата ми книга, която съм написал.

Защо?
–    Защото засяга интереса на най-разнообразна аудитория. Едновременно е трилър, мистерия, любовна история. Хиляди пъти са ме питали дали историята е истинска. В офиса ми получавам подобни имейли от цял свят.

Е, истинска ли е?
–    Книгата започна от няколко заровени предмета, които открих. Няколко копчета, два медала и малко снимки. Започнах да разследвам. Първите три глави са съвременни, но след това се връщаме до 1942 г. Тогава германски подводници влизат в Мексиканския залив. Потапяли са товарни кораби. Малко хора знаят за този случай, но е истина. След това повествованието проследява млад войник от подводниците, който е ранен, но се добира до брега. Млада жена, овдовяла по време на войната, го намира. Първо решава да го убие, но той й казва нещо, което променя решението й. Тя възнамерява да го предаде на властите. След като го прибира у дома си обаче, двамата си говорят и тя взима решение да го скрие. След това се разказва как те се крият, защо се крият и какви са последствията.

Разбрах, че „Съкровищата на пътешественика” постоянно е сменяла бестселър класациите.
–    Така е. Първо беше в бестселър листата на „Ню Йорк таймс” за художествена проза. След това в тази на „Уолстрийт джърнъл” за нехудожествена проза. Беше в класацията на „Пъблишърс  уикли ” като религиозна книга. В същото време, „Барнс и Ноубъл” я определиха като книга за самопомощ, а „Амазон”, като книга за съвети. Накрая „Ню Йорк таймс” я поставиха в категория „бизнес”, където прекара на върха 17 седмици!

Как се чувствате с напредването на възрастта?
–    Много добре. Най-накрая започвам да осъзнавам някои неща, които ще ми помогнат да бъда говорител. Винаги съм искал да говоря неща, които да помагат на другите и да променят живота им. Досега съм писал, бил съм комедиант. Но никога не съм се чувствал, че мога да кажа нещо наистина значимо. Хората смятаха, че това което казвам, е смешно, но аз искам с текстовете си да променям живота на хората към добро.

Как се говори пред различни поколения? Как се строят мостове, по които думите да стигнат до хора от различни възрасти?
–    Това, което аз се опитвам да правя, е да припомня на по-възрастните хора, че и те са били млади и са се чувствали различно. Така те стават по-толерантни към новото поколение. А на младите напомням, че по-възрастните знаят повече от тях. Обществото се променя. Едно време всички са сядали на верандата да слушат баба и дядо. Сега е друго. Ако не звучиш от „iPod”, младите не знаят, че съществуваш.

Книги на Анди Андрюс тук

Прочетете още

215939_b

Сборник със знакови текстове на Ориана Фалачи

Ключовите събития от повратната в съвременната световна история 1968 година, видяни през погледа на известната …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *