Лира Литературно-рекламна Агенция
Едва ли има софиянец, който да не е минал покрай църквата „Св. Седмочисленици”, но малцина знаят, че до основите на източния й зид (апсидата), от страната на „Шишман”, се намира един семеен гроб. Там са погребани Екатерина и Петко Каравелови, оставили дълбока диря в българската политическа и културна история.
На днешния ден, 21 октомври, е родена Екатерина Великова Пенева – учредител на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, една от създателките на Комитета за защита на евреите. Тя дръзва да счупи ориенталските нрави, за да утвърди жената не само като майка и съпруга, но и като равноправен партньор.
През 1926 г. от трибуната на международния конгрес в Дъблин тя заявява: „Нашият идеал не е мирът, който сключват правителствата, без да познават действителните тежнения на народите, а мирът на истинската демокрация“.
Екатерина Каравелова е част от и литературната история на България. Не само заради факта, че е майка на Яворовата Лора. Била е учителка, писала е политически фейлетони и литературна критика. На страниците на в. „Търновска конституция“ излизат нейните подлистници под различни псевдоними.
Владее руски, френски и немски. Превеждала е Толстой, Достоевски, Юго, Мопасан, Флобер, Дикенс и др. През 1889 г. Петко Каравелов под псевдонима Камен Чернев основава „Библиотека Св. Климент“. Две трети от преводите там са на Екатерина Каравелова. За памфлетите на Пол Луи Курие тя пише и обстойна историко-литературна характеристика. Към „Егмонд“ на Гьоте дава критически анализ на драмата. Писала е и за сп. „Вик за свободни хора“, в. „Родина“, в. „Дъга“, в. „Женски глас“, в. „Женски свят“, сп. „Библиотека Св. Климент“ и др.
За фейлетона й „Нов Меемиш-а-а“ Пенчо Славейков казва: „Само два от безбройните български фейлетони, писани преди Алековите, ще живеят още задълго в нашата памет: „Политическа зима“ на Христо Ботев и „Нов Меемиш-а-а“.
При честването на нейната 50-годишна обществена дейност в театър „Роял” в присъствието на цар Борис ІІІ, министър-председателят Андрей Ляпчев, министри, митрополит Стефан, Владимир Вазов – кмет на София, уважавани за времето си личности и представители на над 80 организации и дружества Александър Малинов казва за нея: „Народите никога не оценяват своите хора, но виновни народи няма. Има виновни управници. И те трябва да изпълняват дълга си“.
Екатерина Каравелова е родом от Русчук, в семейство на преселници от Арбанаси. Голяма роля за нейното бъдеще изиграва леля ѝ по бащина линия Кирияки Минкова, съпруга на известния русенски търговец Тодор Минков. Тя се ползвала с авторитет сред русчушкото общество, финансирала е благотворителното дружество „Добродетел“ и е имала голямо влияние сред жените. Нейна е идеята да заведе 10-годишната Катя да учи в Русия.
През 1870 г. Екатерина Пенева напуска Русчук и след кратък престой в Южнославянския пансион в Николаев и в Левашевския пансион в Киев Тодор Минков я настанява в Москва, в дома на запасния генерал Всеволод Николаевич Лермонтов, чиято съпруга Елисавета Андреевна, родова аристократка от Петербург, е член на Славянското общество. Записват Катя в ІV Московска женска гимназия, която след осем години завършва със златен медал. Една от дъщерите на Лермонтови учи химия в Берлин и е приятелка на София Ковалевска, която учи математика. Бъдещата първа в света жена-професор (1884 г. в Стокхолмския университет) неведнъж гостува в московския дом на семейството и общува с Катя.
На 3 август 1878 г. Катя напуска Москва и се отправя към България. На 12 август пристига в Русе, ненавършила 17 години. В края на септември младата учителка преустройва стая в дома си и взема няколко деца от различни възрасти да ги учи, разпределяйки ги в три класа – подготвителен, първи и втори клас. Преподава им всички предмети, както и руски, френски и немски.
През втората учебна година, 1879/1880, Екатерина Пенева е назначена за главна учителка на девическите класове, помещаващи се в Мъжката гимназия.
През есента на 1878 г. Любен Каравелов се установява в Русе с печатницата си и живее в града до смъртта си. Брат му Петко Каравелов навестява Екатерина и двамата разговарят с часове. Те се познават още от Москва, където той е бил студент. На 4 октомври 1879 г. те си разменят годежни пръстени, а венчавката е определена за 13 януари 1880 г. След женитбата Екатерина Каравелова става съпричастна на идеалите и делото на съпруга си. Имат три деца – първата дъщеря, Радка, умира ненавършила 3-годишна възраст; втората, Виола, угасва с помрачено съзнание след безследното изчезване на съпруга ѝ – журналистът и общественик Йосиф Хербст; третата, Лора, загива от куршум, последвана от съпруга си, поета Пейо Яворов.
Въпреки всичко сякаш неизтощима, Екатерина Каравелов е в центъра на политическия живот в България. След първата национална катастрофа, когато България е в изолация, заминава за Русия, където използва личните си връзки с управляващите среди за възстановяване на добрите отношения между двете страни. След втората национална катастрофа тя се заема да облекчи участта на хилядите български заложници. Участва най-активно и в създаването на Комитет за защита на евреите в Германия, заедно с писателя Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.
Каравелова умира на 1 април 1947 г. на 87 години.
