Лира Литературно-рекламна Агенция
Огнян СТАМБОЛИЕВ, преводач на „Джордже Енеску – един велик музикант“
Запитан за колко време се е научил да свири на цигулка в интервю за букурещки вестник през 1939 г., когато се завръща от триумфалното си турне в Париж и Щатите, Джордже Енеску отговаря: “Мисля, че е рано да ми задавате подобен въпрос. Още не съм завършил обучението си, което започнах 5- годишен.Уча се да свиря на този дяволски труден инструмент от 53 години…”
Джордже Енеску започва да учи цигулка, когато е на 4 години, 5- годишен за първи път може да изсвири една пиеса без грешка. Ражда се на 7 август 1881 година в Ливени, Молдова, в семейството на цигулар- любител. През 1892 г. е обявен за дете- чудо. По това време учи във Виенската консерватория и дава първия си голям концерт. В австрийската преса излиза пророческа статия: “Джордже Енеску – гениално дете от Румъния, което скоро ще изуми Европа и света”. Авторът уточнява: “В програмата бяха включени доста трудни пиеси за цигулка, написани от самия изпълнител. Малкият румънец е опитал силите си и като композитор. Мисля, че тъкмо той ще бъде един от музикалните гении на нашето време…”
В спомените си Енеску пише следното за първия си концерт: “Още от тази паметна вечер ми се стори, че сред монотонния шум на аплодисментите дочух някакъв глас, подобен на рефрен: Ще станеш виртуоз, ще станеш виртуоз…виртуоз…виртуоз…
А представяте ли си как живее един виртуоз? Тези хора са толкова обичани и мразени. Затворници без свобода, без личен живот. Само робски труд, безкрайни пътувания и концертил И нищо друго!”
Енеску наистина става виртуоз – един от големите на нашето време.
Еднакво добре свири на цигулка, пиано, дирижира. Скоро Франция го приема като роден син и до края на дните си, подобно на други велики румънци: Йожен Йонеско, Мирча Елиаде, Константин Бранкузи, Емил Чоран, той ще бъде кръвно свързан с културната столица на Европа и света. Разбира се, ще направи изключително много и за родината си – ще издигне на завидно равнище музикалния живот не само в столицата, но и в големите културни центрове на страната, ще има много последователи. Неговата ярка, слънчева личност ще привлича не само музикантите и останалите културни дейци, но и цялата общественост, авторитетът му ще бъде огромен. Но след войната ще бъде принуден да емигрира в Щатите (властите ще национализират имуществото на съпругата му – княгиня Кантакузино и семейството ще остане без средства дори за храна!).
В спомените си Джордже Енеску споделя: „Когато говорят за мен в Европа, имат предвид цигуларя и диригента, а в Америка – композитора. Но аз се считам преди всичко за композитор. Наистина, обожавам цигулката, но когато слушам не себе си, а други изпълнители, например Жак Тибо…”
Енеску ни остави безценни записи като цигулар и диригент, по които следващите поколения ще могат да съдят за невероятния му изпълнителски талант. Но той ще бъде запомнен в историята на музиката преди всичко като композитор, оставил цяла школа след себе си, избрал за свой път синтеза Изток- Запад. Неговите 120 опуса от всички художествени жанрове (опера, симфония, камерна, хорова, солова музика), въплътиха този гениален синтез между националната румънска музика (една от най- жизнените и красиви в Европа) и най- доброто от професионалната западна симфонична и оперна култура. За да се нареди сред първите композитори на съвременността – Дебюси, Равел, Барток, Стравински, Бритън, Шостакович…
От огромната книжнина за великия румънски музикант избрах тази книга на един от неговите прочути биографи и изследователи проф. Виорел Косма, заради краткостта и яснотата на изложението, заради пълноценния образ на Енеску и изключително богатия й справочен апарат (опуси, записи, издания, концерти, литература и др.), който, надявам се, ще бъде полезен, както за специалистите, така и за любителите на музиката.
„Джордже Енеску – един велик музикант„ тук
