Начало / Автори / Да си спомним за Михаил Арнаудов

Да си спомним за Михаил Арнаудов

Няма българин, учил филология, да не е чел от неговите фундаментални като качество и обем научни разработки. И ако не е чел, и не знае кой е Михаил Арнаудов, толкова по-зле за днешната ни образователна система. Автор е на над 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иван Селимински, Георги Раковски, Любен Каравелов, Тодор Влайков и др. Изследва творчеството на класиците на българската литература – Иван Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и други. Библиографията му е забележителна, колосалният му труд, полаган 70 десетилетия при различни политически режими, заслужава поклон.

Михаил Арнаудов е епоха в българската наука –  фолклорист, литературен историк, етнограф, редовен член на Българската академия на науките, на Украинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза е на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943).

Роден е на 17 октомври 1878 г. в Русе в семейството на търговеца на жито от тетовското село Вратница Петър Арнаудов и Друмка Панова. По-малък негов брат е композиторът и оперен диригент и режисьор Илия Арнаудов. Първата публикация на Арнаудов е текстът на зрелостния му изпит по литература, публикуван в русенското списание „Извор“. Следва славянска филология във Висшето училище (днешния Софийски университет „Свети Климент Охридски“) в София през периода 1895-1898 г. Като редовен студент публикува първите си научни статии: „Произход и родина на старобългарския език“ и „Българските народни приказки и тяхното потекло“. По-късно специализира в университетите в Лайпциг и Берлин (1898-1900), а през 1900-1903 г. е учител във Видин и София. През 1904 г. защитава докторат по философия, славянска филология и индология в Прага.

От 1908 г. е редовен доцент по обща литературна история в Софийския университет, от 1914 г. е извънреден професор, а от 1919 г. – редовен професор, като от 1928 г. оглавява катедрата по сравнителна литературна история. През 1921/22 г. е декан на Историко-филологическия факултет, през 1926 г. за кратко е директор на Народния театър, а през 1935/36 г. е ректор на Софийския университет. От 1918 г. е дописен, а от 1929 г. – действителен член на Българската академия на науките, през 1940-1943 г. ръководи Историко-филологическия клон на академията. От 1922 г. е член на Българския археологически институт. Членува в масонската ложа „Светлина“. Член-учредител е на Македонския научен институт.

От юни до септември 1944 г. Михаил Арнаудов е министър на народното просвещение в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през същата година е отстранен от академичните си длъжности и е арестуван. През 1945 г. е осъден е от т.нар. Народен съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 г.). През 1947 г. е освободен от затвора, а от средата на 50-те години комунистическият режим отново му разрешава да публикува. С решение на Министерския съвет имуществото му е възстановено на 17 май 1960 г. През 1968 г. е удостоен с орден „Народна република България“, първа степен.

Умира на 18 февруари 1978 г. в София.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

37805

Франкфуртският панаир ще получи от държавата четири милиона евро

Ковид-кризата превърна важното събитие във виртуално Панаирните палати ще останат празни и така се опорочават …

Един коментар

  1. Стояна Асенова

    Чест за България са трудовете на М. Арнаудов . Малцина знаят , че синът на големия учен професор Асен Арнаудов – цигулар и педагог е възпитан и в любов към фолклорната традиция . Асен свири с композитора Коста Колев и оставя прекрасни сола в песните на Борис Машалов и още много певци записвали в Националното радио.