Лира Литературно-рекламна Агенция
Хилари Мантел спечели за втори път престижната награда „Мен Букър”. Тя получи приза вчера вечерта за романа си „Bring up the Bodies” (Грабвайте телата). Така тя влезе в историята като първата жена, печелила „Букър” два пъти – Мантел триумфира и през 2009 г. за „Вълци”, предисторията на „Bring up the Bodies”. Тя постави и други рекорди – за първи път продължение спечели отличието в 44-годишната му история, както и първата британка, триумфирала два пъти. Романите са исторически. 60-годишната Мантел даде интервю пред theartsdesk.com.
………………………………………….
Тези дни един таблоид написа, че първият ви „Букър” е триумф на монархията и всъщност Хенри VIII го е спечелил. Как ще коментирате?
– Щом така твърдят, нека изказват мнението си. Уолси предупреждава Кромуел, че Хенри ще си припише всички успехи и ще го обвини за всички неуспехи. Така е в абсолютната монархия. Странно е, когато трябва да се подготвиш за неуспех. Като вечерята преди награждаването – говориш си с другите претенденти, знаеш, че един ще спечели и вероятността да си ти не е голяма. Но ако си ти, това ще промени кариерата ти. Може да не промени начина ти на писане, но кариерата ти е променена завинаги.
Кажете за продължението.
– Мотивирах се от няколко неща. Получих писмо от почитателка, която ме молеше да напиша по-бързо продължението, за да излезе то колкото се може по-скоро. Писмото завършваше с: „Послепис: Аз съм на 94”. Това ме накара да се отнеса максимално отговорно към книгата. Като цяло ме учудва топлотата, с която тези книги бяха приети.
За да промотирате книгите, вие използвахте една фраза. Какви ви накара да мислите, че времето на Тюдорите е „нашата национална сапунена опера”?
– Може дори да не съм го измислила аз, не знам вече. Звучи като клише, но е вярно, смятам. На моменти мисля, че трябва да завиждаме на другите страни. Крал, който има 6 съпруги и отрязва главите на две от тях – за какво си говорим? Не е реално, звучи като роман. Това, което трябва да разберем е, че той не е знаел, че ще има 6 съпруги. Дори в момента, в който има 5. Като погледнем толкова назад във времето изглежда, че всичко е било предопределено, а всъщност не е така. Връщаме се към историята, защото тя създава архетип. Много от отношенията в кралското семейство тогава се доближават изключително до динамиката в съвременните семейства. Само че залогът тогава е адски висок.
Във „Вълци” е засегнат сериозно въпросът за католицизма. Доколко собственото ви отношение към това религиозно учение ви повлия при написването на книгата?
– Аз съм човек бунтар, ако може така да се каже, и още докато бях дете ми писна от светци. Е, отгледана съм католичка. Но не съм настроена враждебно към католицизма, както е разпространено мнение. Въпреки че нямам време да се занимавам с църковни работи. Много хора видяха романа като мощна атака срещу репутацията на Томас Мор. Всъщност, аз не съм казала нищо ново за Мор. Всеки биограф, колкото и да го харесва, трябва да спомене, че той е бил ловец на еретици. Някои хора ми казват: „Той е изгорил само 6 човека”. Само!? Само мъчениците се помнят, знаем имената им. Но Мор е съсипал живота на много хора, които не са запомнени. Истината е, че името му се помни много повече с добро, отколкото трябва.
Доколкото знам, 20 години сте мислела да пишете книга за Томас Кромуел. Мога ли да се направя на археолог и да потърся основите на тази идея?
– Абсолютно. Когато започнах, идеята ми беше да напиша исторически роман. В крайна сметка се получи „A Place of Greater Safety” – петият ми роман. С времето се оформих като исторически автор. От 79-та година в главата ми започна да витае мисълта да напиша нещо за Томас Кромуел. Веднъж захванала се с Робеспиер, нямаше как да подмина и Томас Кромуел.
Как оценявате успехите си до момента?
– Няма място за самодоволство в живота на писателя. В момента, в който си мислиш, че си справил супер, трябва да спреш. Постоянно трябва да преодоляваш нови препятствия, да си поставяш високи цели и нови предизвикателства, да усъвършенстваш нови техники. Всеки ден е ново начало.
Ако живеехте по времето на Тюдорите…
– Щях да съм умряла на 27. Болестта ми щеше да ме убие, ако не ме достигне нещо друго преди това (Мантел е диагностицирана с ендометриоза, гинекологичен проблем. Сама успява да се диагностицира след проучвания. Много лекари преди това смятат, че има психически проблем – бел. ред.).
Отново към трилогията – от началото знаеше ли, че това ще е повече от една книга?
– Не. Върху първата работих 5 години. Когато стигнах до средата осъзнах, че историята на Тюдорите, Томас Кромуел и Томас Мор трябва да бъде разказана с целия си блясък и драма. Прецених, че читателя ще бъде прекалено натоварен, ако му се даде всичко наведнъж. Така е, в момента, в който осъзнаеш такова нещо, ти се струва, че е било очевидно от началото.
Фото: themanbookerprize.com
(Със съкращения)
Свързани заглавия
Хилари Мантел с втори “Букър”
