Лира Литературно-рекламна Агенция
Последното изречение в един роман е по-важно от първото, пише в своя статия в “Дер щандарт” Габриел Петричек. Мнозина читатели имат навика да си купуват книга, защото финалът й им е харесал.
Авторът цитира литературния критик Улрих Грайнер, според когото колкото по-слаба е една книга, толкова по-добър е краят й. Последното изречение може да е всичко – като първото: обобщение, хепи енд, апокалипсис, просветление. Финалът може да е отворен, а може и да е решение на заплетения сюжет. Той прави читателя доволен или пък го разочарова. Понякога намеква за следващо продължение.
Последните изречения се помнят повече от първите. В тях рядко присъства частицата “не”. Чудесно е, когато краят кореспондира с началото. Много често писателите първо имат идея за финала, отколкото за началото на творбата си. Друг път обаче развръзката идва сама, наложена от естественото развитие на сюжета. Последните изречения провокират свои собствени начала – на писането и четенето. Благодарение на тях, след затварянето на книгата разказът продължава в съзнанието на читателя.
