Начало / Любопитно / „Кризисен PR“ от д-р Маргарита Чутуркова (откъс)

„Кризисен PR“ от д-р Маргарита Чутуркова (откъс)

НЕРАЗРЕШИМИ КРИЗИ

Неразрешимите кризи могат да възникнат по всяко време, но намеса е почти невъзможна поради различното естество на факторите, които са ги провокирали (технологични, природни или социални), например аварии в атомни електроцентрали, тълпи по стадионите или региони в риск от земетресение.
Освен факта, че възможностите за влияние са незначителни, тези бедствия често могат да доведат до щети, надхвърлящи загубите, възможни при неочакваните кризи, което ги прави още по-опасни. Някои от тези щети биха били необратими.
Аварията във Фукушима е неразрешима криза. През март 2011 г. Япония е разлюляна от няколко силни земетръса, а последвалото ги цунами превърна природната катастрофа в атомна. Природните бедствия отнемат живота на близо 20 хил. души в Североизточна Япония и предизвикват най-тежката ядрена криза след Чернобилската катастрофа през 1986 г. Година по късно в авариралата АЕЦ Фукушима не може да се влиза за повече от 2-3 минути. Заради радиацията. Японският премиер Йошихико Нода признава, че правителството се е провалило в реакцията си на ядрената криза след земетресението и вълната цунами, огласило е с голямо закъснение решаваща информация (за топенето на ядрата и изтеклата във въздуха и океана радиация) и твърде много е вярвало в мита за безопасността на ядрената енергетика. Премиерът заявява, че вече не могат да се извиняват с това, че се е случило нещо непредсказуемо, което не са могли и да си представят. Според него, за да се справяме с кризи, е нужно да си представяме и онова, което би могло да надхвърли въображението ни (Цит. по: Капитал Онлайн, 2013: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2012/03/03/1779777 ).
Чернобилският инцидент е също такава неразрешима криза, тъй като рисковете, свързани с ядрени централи и факта, че съветските са били в лошо състояние са били добре известни, но след като започва поредицата от проблеми в реактора, операторите, а по-късно и природозащитниците се оказват безпомощни.
Трагедията на стадиона Хейзъл, където 39 души са смачкани до смърт по време на финала за Купата на УЕФА през 1985 г., е пример за неразрешима социална криза. Въпреки, че възможностите за футболно хулиганство са били добре известни, особено за футболен мач между италиански и английски отбори, полицията и спасителните отряди не успяват да преодолеят бедствието, след като феновете на Ювентус са обърнати в паническо бягство. Лошата организация на събитието и неправилното разпределение на агитките, влошеното състояние на самия стадион и зле подготвените за справянето с подобни инциденти служители са допринесли за бедствието, но след като то се разгръща става неподатливо на влияние, тъй като тълпите трудно се управляват.
Природни неразрешими бедствия са например земетресенията и глобалната промяна на климата. Земетресенията са напълно неподатливи на влияние. Но както виждаме поради ред политически причини или конфликти на интереси, същото важи и за глобалните промени на климата.
Общото, което свързва всички гореописани примери и всяка друга неразрешима криза е, че опасността по принцип е добре позната и често е лесно да се определи по време, място и вид, но механизмите за намеса не са проучени в подробности и са трудни за  изпълнение. Подготовката за такива кризи е трудно постижима, защото някои от дейностите (футболните мачове, ядрените централи) се използват за благото на обществото, и не могат да бъдат премахнати. Организационните мерки за противодействие срещу неразрешими кризи трябва да се занимават с неизвестните механизми на действие, чрез проучване на системата и да се съсредоточат върху прогнозиране на такива бедствия, чрез насърчаване на нещо като култура на безопасността. Въпреки това, усилията, предприети само от една организация за противодействие на неразрешимите кризи не биха имали задоволителен ефект. Обикновено при неразрешимите кризи са засегнати няколко организации или общества, така че общите политически решения и добрата регулация представляват най-важните мерки. Тук дейността на организациите и обществените фигури, носещи отговорността за риска на тези неразрешими кризи трябва да бъдат строго и внимателно регулирани на международно равнище. А конфликтите на интереси и експертната несигурност, например по отношение на безопасността на електроцентралите или ефекта на вредните емисии върху глобалната промяна на климата, често пречат на подобно международно регулиране.

ТРАГЕДИЯТА НА СТАДИОНА ХЕЙЗЪЛ, 1985 г.

На 29 май 1985 г. на стадиона Хейзъл, намиращ се в Брюксел, Белгия предстои да се проведе решаващият двубой между отборите на Ливърпул (Англия) и Ювентус (Италия). Това е мач преди началото на финала за Европейската купа.
Приблизително час преди финала на двубоя между Ливърпул и Ювентус една голяма група от фенове на Ливърпул преминава една от оградите, разделящата агитките неутрална зона, зад която се намират феновете на Ювентус. В резултат на заплахата, привържениците на Ювентус побягват към защитната стена. Хората, които вече са били седнали в близост до стената са били премазани от тълпата. Играта между двата отбора продължава въпреки бедствието с цел да се предотврати по-нататъшно насилие. Инцидентът отнема живота на 39 фенове на Ювентус, още 600 души са тежко пострадали. Бедствието се описва като най-мрачният час в историята на състезанията на УЕФА (Quote from UEFA Chief Executive Lars-Christer Olsson in 2004, uefa.com).
В резултат на трагедията всички английски футболни клубове са дисквалифицирани от УЕФА от всички европейски състезания за неопределен период от време. Забраната е вдигната през 1990-91 г., но отборът на Ливърпул е бил изключен за още една допълнителна година, а феновете на Ливърпул, взели участие в нападението на стадиона Хейзъл са осъдени за причиняване на смърт по непредпазливост.
По време на Европейския финал през 1985 г., националият стадион на Белгия – Хейзъл е бил вече на повече от половин столетие и в много лошо състояние. Големи части от стадиона са се рушали. Външната му стена е имала дупки, през които феновете без билети са можели да наблюдават мача. Питър Робинсън – по това време главен изпълнителен директор на Ливърпул призовава УЕФА да избере друго място, твърдейки, че Хейзъл не е подходящ за домакин на европейски финал. УЕФА отказва.
На стадиона е имало между 58,000 – 60,000 симпатизанти. Двата края на стадиона зад терасите са били за правостоящи и са били разделени на три зони. За феновете на Ювентус са предвидени сектори O, N и M. На другия край са разположени феновете на Ливърпул – в секторите X и Y. Разделителният Z сектор е бил предвиден за неутралните белгийски фенове на двата отбора. Идеята на тази голяма неутрална зона е била да разделя феновете на Ливърпул от тези на Ювентус. Билетите от сектор Z обаче са били изкупени от различни туристически агенции и препродадени на феновете на двата клуба и по този начин се е създала опасна смесица от феновете. По това време в Брюксел, както и в останалата част на Белгия вече е имало голяма италианска общност и много от феновете на Ювентус зад граница са си купили билети за сектор Z. Проблемите започват един час преди първият съдийски сигнал в около 19:00 ч. местно време. Поддръжниците на Ливърпул и Ювентус в раздели Y и Z са стояли просто на метри един от друг. Границата е била отбелязана от временна телена ограда. През нея феновете, вземайки камъни от терасите под тях започват да се замерват.
Колкото по-малко време е оставало до началото на мача, толкова замерването е ставало по-интензивно. Накрая феновете на Ливърпул се прехвърлят през терасите и телената ограда в сектор Z, което обръща феновете на Ювентус в паническо бягство  Тъй като няма начин да избягат, феновете на Ювентус се насочват към крайната стена на стадиона и се опитват да я прескочат. Някои успяват, стената обаче не издържа наплива на хората и се срутва. До този момент 39 човека са били премазани от напора на тълпата, а други 600 ранени. В отговор на събитията в раздел Z, феновете на Ювентус от другите сектори правят опит за конфронтация с феновете на Ливърпул. Полицията се намесва. Феновете на Ювентус се борят с полицията с камъни, бутилки и бомбички. Когато играта започна безредиците не спират. На този ден Ливърпул губи мача с 1:0 в полза на Ювентус.
Цялата вина за инцидента е наложена на феновете на Ливърпул. УЕФА като организатор на събитието и собствениците на стадиона Хейзъл никога не са били разследвани от белгийската полиция. Не е имало и официално разследване на причините за бедствието.
След 18-месечно разследване, в рязък контраст с едностранната версия относно събитията от страна на Великобритания, съдия Марина Копиетерс (Marina Coppieters) стига до заключението, че вина носят не само английските фенове, но и полицията и футболните организатори. Няколко висши държавни служители са били инкриминирани (обвинени в престъпление), включително полицейският капитан Йохан Майу (Mahieu), който е бил отговорен за сигурността на 29 май 1985 г. (обвинен в непредумишлено убийство).
На Белгия е забранено домакинството на Европейски финал в продължение на 10 години. В частен иск, предявен от Отело Лорентини (Otello Lorentini), един от опечалените родители, УЕФА е осъдена да изплати компенсации на родителите на жертвата, както и да поеме съ-отговорност при бъдещи инциденти, а надписа с изявлението, че организаторът не поема отговорност в случаи на произшествия от всякакъв вид, поставян на билетите на УЕФА до момента на инцидента на Хейзъл е бил отхвърлен.
Дни след изказване на британския премиер Маргарет Тачър по повод инцидента в Хейзъл на 31 май, УЕФА забранява на английските клубове участие в европейски мачове за неопределен период от време. Забраната не се прилага по отношение на английския национален отбор.
Британската полиция предприема задълбочено разследване. Направени са 27 ареста по подозрение за непредумишлено убийство. Шестдесет процента от арестуваните са от Мърсисайд. Някои от тях имат предходни осъждания за футболно насилие. През 1989 г. след 5-месечно проучване в Белгия на четиринадесет английски фенове са дадени 3-годишни присъди за неволно непредумишлено убийство.
Стадионът Хейзъл продължава да бъде домакин на различни спортни прояви, но нито една футболна среща не се провежда на стадиона до пълното му реконструиране през 1994 г. След ремонтните дейности стадионът започва да носи името на Крал Боудуин (King Baudouin). На 23 август 1995 г. новият стадион приветства завръщането на футбола с провеждане на приятелски мач между Белгия и Германия. Година по-късно стадионът е домакин на Европейския финал, когато на 8 май 1996 г. Париж Сен Жермен побеждава Рапид Виена с 1:0.
След Хейзъл английските клубове започват да налагат по-строги правила, предназначени да предотвратят размирниците. Въпреки това, инцидентите продължават. Повратна точка бележи докладът на Лорд Джъстис Тейлър, направен в резултат от бедствието в Хилзбъро през 1989 г., по време на което загиват 96 души.
На 29 май 2005 г., скулптурата на френския художник Патрик Римокс е поставена, за да символизира скръбта на трите народа. Паметникът представлява слънчев часовник, изработен от италиански и белгийски камък със стихове на У. Х. Одън – Погребален танц (Funeral Blues). 39 са светлините на часовника – по една за всеки, починал във фаталната нощ.
Двадесет години след Хейзъл клубовете на Ювентус и Ливърпул се изправят един срещу друг в четвърт-финалите за Шампионската лига. Преди мача феновете на Ливърпул вдигат плакати, за да формират банер с надпис amicizia (приятелство на италиански). Много от феновете на Ювентус аплодират жеста, макар и значителен брой от тях да му обръщат гръб. През 1985 г. британският композитор Майкъл Нуман пише песента Мемориал, в памет на феновете на Ювентус, които са премазани от тълпата на стадиона Хейзъл. На 26 май 2010 г. в чест на стогодишния юбилей на стадиона Хейзъл, в Анфийлд е поставена паметна плоча в чест на загиналите футболни фенове на Ювентус. Тази паметна плоча е една от двете паметни плочи в града. Другата е в чест на 96-те фенове, загинали на стадиона Хилзбъро през 1989 г.

 

ТРАГЕДИЯТА ХИЛЗБЪРО, 1989 г.

В края на 80-те стадионът Хилзбъро в Шефилд е бил смятан за един от най-добрите в Англия. На 15 април 1989 г. обаче, 96 души за последен път отиват да гледат мач на любимия си отбор. В определен смисъл в този ден футболът, който ние познавахме, умря. Сега се играе друг футбол, казва нападателят Джон Олдридж (http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=274325).
В 15:00 ч. на стадиона започва футболната среща между Ливърпул и Нотингам Форест. По това време стотици фенове все още са пред вратите на стадиона. Полицията решава да отвори изход С. Когато това става, огромна тълпа нахлува на стадиона и се насочва към централно разположените сектори 3 и 4. Феновете най-отпред са притиснати към 4-метровата ограда.
Вратарят на “червените” Брус Гробелар пръв алармира полицията. Той е най-близко до фаталната трибуна. Виждах лица, изплашени до смърт. Някой изкрещя: „ – Брус, моля те, помогни ни. Не можем да дишаме. Помолих полицайката да отвори портите на трибуната. Тя ми каза, че не може да направи нищо без изрична заповед на шефа си. Тогава изтичах при рефера и му казах какво виждам. Веднага след това дойде и заповед на полицейския инспектор да се махаме от терена, започнаха да извеждат и феновете от другите сектори (http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=274325).
Още чувам как хората крещят. Още си спомням как някой извика:  –Те умират, там горе (Пак там), добавя нападателят Джон Олдридж.
В 15:06 ч. съдията спира мача, след като хората панически започват да прескачат оградите и да нахлуват на игрището. Единственият изход е към игрището. Малка част от оградата рухва и през пролуката се излива поток от хора. Полицията и бърза помощ не смогват да помогнат на ранените. Двамата мениджъри Кени Далглиш (Ливърпул) и Брайън Клъф (Нотингам) са повикани от полицията да направят обръщение към феновете. Искаха да запазим спокойствие и да обясним на привържениците, че има проблем и всеки, който може, да помогне на полицията. Веднага се отзоваха. Всички искаха да помогнат (Пак там), разказва Далглиш.
Въпреки това, голяма част от полицията прави кордон, като блокира 3/4 от игрището, за да не могат феновете на Ливърпул да достигнат тези на Нотингам. Парадоксално, но феновете на Нотингам, които са се опитали да излязат на тревата, за да окажат помощ, са били спрени. 94 души загиват на стадиона, двама почиват по-късно в болница. 700 души са ранени.
След няколко дни играчите отиват да видят какво става с ранените привърженици на отбора им в болницата в Шефилд. Ходихме из болничните помещения. Хората, които имаха късмет, че оцеляха, ни гледаха, без да ни проговорят, а в очите им се четеше тъга. Те просто не бяха на себе си. Много от тях бяха в кома. Човек може да си помисли: Ако ги заговоря, може би ще се почувстват по-добре, разказва Гари Аблет. Някои от тях изобщо не прохождат, а други не се събуждат (Пак там). Говорих си с един младеж в кома. Обещах му, че като се оправи, ще го заведа на Анфийлд, ще му подарим екип на тима, ще се снимаме и ще си искараме страхотно. Попитах доктора: Кога ще излезе от кома? Той ми отговори:  – Следобед трябва да изключим системата, която поддържа живота му. Направо полудях!, разказва Олдридж (Пак там). Някои от децата излязоха от кома. В тези случаи се чувствахме прекрасно да видим как се връщат към живота. Но случаите не бяха много, отбелязва с тъга Рони Уилън (Пак там). Няколко дни след това стадионът на Ливърпул Aнфийлд е отворен за всички приятели и роднини на жертвите. Почти цялото игрище се покрива с цветя.
Разследването на причините, довели до трагедията, е възложено на Лорд Джъстис Тейлър. 31 дни по-късно той публикува доклад, известен като Докладът Тейлър, който заклеймява полицията за това, че не е действала по-рано, за да предотврати трагедията. В него се дават препоръки за преустройство на стадионите, благодарение на които по-късно е прокаран Законът Тейлър. Според него:
– На стадионите трябва да има само седящи места за зрителите, премахват се правостоящите сектори;
– Премахват се преградите и решетките между отделните сектори;
– Предвижда се минимум по един изход за всеки 1500 зрители;
– Осигуряват се пътища за евакуация от всяка точка на стадиона;
– Полицията се разполага само край стадиона, не и в секторите му;
– Билетите са поименни и се получават срещу лична карта;
– Всеки, влязъл в регистъра с известните хулигани получава „черен футболен печат” и не може да напуска страната в дни, когато клубния му или национален отбор играе мач някъде извън Великобритания. Този човек няма и право да стъпва на стадиона на любимия си отбор, а ако го направи – отива в затвора.
Създават се специални центрове за наблюдение, задължителни за всеки стадион на професионален клуб (Анекс към Закона Тейлър).

ОБОБЩЕНИЕ

Защо имаме нужда от типология на кризите и какви характерни черти трябва да притежава тя? С какви проблеми се сблъскват съществуващите до момента типологии и как би изглеждала една нова, по-ефективна типология? За да обобщим отговорите на тези въпроси ще кажем, че типологи са необходими, тъй като те дават възможност за класификация, която улеснява научното и практическо опознаване на различните видове кризи. За да бъдат класифицирани, кризите трябва да отговарят на определени характеристики. Съществуващите до момента типологии, често са остарели и генерират разнородни подгрупи кризи. Една  нова типология с нови критерии за класификация – предвидимост на кризите, възможности за влияние преди или особено при възникване на криза и мащаб на последиците би била изключително полезна, защото би дала възможност адекватно и бързо да се предприемане на специфични за съответния кризисен клас мерки за противодействие.
Две са основните черти, които отличават новата типология от останалите. Първо, тя е еластична, тъй като използваните критерии за класификация дават възможност за по-финна настройка с течение на времето. Типологията на Стефан Гундел преразпределя кризите на четири подгрупи, което улеснява избора на класово-специфични мерки за противодействие. Това е значителна стъпка напред, тъй като повечето от останалите типологии не са предназначени за практическа употреба. При тях класифицирането е самоцел. Контрамерките, набелязани от Гундел са само отправна точка. Това дава възможност да се изберат приложимите подходи за изследване на дадена криза от повече от една от четирите подгрупи, предоставяйки на вземащите решения истински набор от инструмент за справяне в кризисна ситуация.
Освен необходимостта за по-нататъшно проучване и класифициране на възможните ефективни контрамерки спрямо различните кризи е необходимо с времето да се подобряват и други елементи на типологията. Например, някои могат да срещнат сериозни затруднения при класификацията на специфични случаи, въпреки че терминологията, използвана по принцип е точно определена. По отношение на предвидимостта като критерий, диференциация между последваща и предварителната информация често е почти невъзможна, а оценката дали кризата се поддава на влияние или не значително зависи от разликата между реактивна и проактивна намеса. Да вземем например загубата на Титаник – едно неочаквано бедствие, по онова време, тъй като плавателния съд е бил считан за непотъващ. Днес, такова бедствие може да се счита за конвенционално, като се има предвид, че бедствия в морето се случват редовно и благодарение на инженерния напредък корабите се оборудват с все по-напредни технологични средства. Независимо от това, поради присъщите на всяко инженерно постижение неизвестни ограничения, е трудно да се прецени дали загубата на модерния за времето си кораб е причинено от високомерието на тогавашните инженери и състоянието на технологичната мисъл през 1912 г. или е наистина неочаквано бедствие, каквото е пожара в тунела в Капрун. Тези проблеми при разпределянето на минали бедствия са добре познати и решение, което да не усложнява типологията – да въвежда подкласове – е трудно да се предложи. Освен това, страничният ефект на желанието на човек да направи критериите по-селективни може да доведе до загуба на гъвкавост, която пък е от огромно значение за практиката.
В крайна сметка, въвеждането на третия критерий, а именно, определянето дали кризата е необратима или има международно измерение, ни дава възможност да разграничим например, неподатлива криза като трагедията на стадиона Хейзъл от глобалните климатични промени по размера на техните последици. Възможно е обаче подобно детайлизиране да доведе до по-нататъшно усложняване в резултат на неяснота поради широтата на тълкуването.

 

„Кризисен PR“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

image001

Виола Ардоне: Учениците ми дават сила да се справя с пандемията

Авторката на „Детският влак“ Виола Ардоне говори за преподаването в условия на ковид, за Историята …