Лира Литературно-рекламна Агенция
Много произведения на бележити писатели са били забранявани. Често се случва така, че по-късно книги с подобна съдба се превръщат в класики. Забраните обаче далеч не са обезсърчавали авторите, дори напротив. Те са измислили всевъзможни остроумни начини, за да коментират ситуацията. Порталът flavorwire.com дава няколко такива примера.
Марк Твен относно забраната на „Приключенията на Хъкълбери Фин” в обществената библиотека „Concord Public Library” през 1885 г.: „Очевидно, те обвиняват Хък, че е боклук и подходящ само за бедняците. Това със сигурност ще ни донесе поне още 25 000 продадени копия”.
Джон Ървинг отговаря на опит за забрана на „The Hotel New Hampshire” от училищната библиотека в Ню Хемпшър: „Аз съм на страната на младите хора, но съм реалист. За мен е изключително обидно, когато някой възрастен нервак реши, че книгата ми не е подходяща за млади читатели. Представям си, докато пиша, че пиша за млади читатели, не за възрастни нерваци”.
Рей Бредбъри за честите опити за забрана на негови книги: „Ако мормоните не харесват моите пиеси, да напишат те по-добри. Ако ирландците не харесват историите ми за Дъблин, нека вземат под наем пишещи машини. Ако учителите и граматиците не могат да произнасят трудните ми изречения, нека ядат стара торта и да пият чай. Ако интелектуалците не харесват това, което пиша, нека коланите им бъдат отнети и нека панталоните им паднат”.
Харпър Лий в писмо от 1966 г. до образователните власти във Вирджиния относно забраната на „Да убиеш присмехулник” в местните училищни библиотеки: „Ясно е и за този с най-нисък интелект, че „Да убиеш присмехулник” съдържа повече от два ясни кода на честта и лидерството, християнството и неговата етика. Описва и средата, в която живеят южняците. Да чуя, че романът е неморален, ме кара да броя дните от тук до 1984 г., за да открия по-добър пример за двумисъл. Смятам, че проблемът е в неграмотността. Нека тези, които критикуват книгата, ме запишат в първи клас, в паралелка по техен избор.
Кърт Вонегът за забраната на неговите книги и цензурата по принцип: „Всички тези хора говорят толкова красноречиво за връщането към старите ценности. Е, аз като стар глупак, помня назад във времето, когато имаше ценности. И казвам да се върнем толкова назад към старите ценности, чак до първата поправка на старата конституция на САЩ – по дяволите цензурата! Дайте ми знание или ми дайте смърт!”.
Филип Рот относно противоречията около неговото творчество: „Обвиненията са като треската – повяват се от време на време. Треската удари няколко пъти по-сериозно, но вече е само малък вирус. Мисля, че поколението, което беснееше от моята работа се умори малко. Така е, ако издържиш достатъчно дълго, свикват с теб”.
Джоан Роулинг за обвиненията в сатанизъм към книгите за Хари Потър: „Един много известен автор каза веднъж: „Книгите са като огледалото. Ако погледне глупак, няма как от другата страна да има гений”. Хората виждат в книгите това, което искат да видят. Аз смятам, че моите книги са морални. Не мисля, че имат нещо общо със сатанизма и не мога да помогна по този въпрос”.
Филип Пулман за новината, че „Златният компас” е втората най-оспорвана книга през 2008 г.: „Определено положително нещо. Първо, очевидно съм ядосал много цензори. Второ, забраната на една книга кара хората да се преместят от библиотеката, където я няма, към книжарницата, където е достъпна”. И за религиозните аргументи срещу книгата: „Унищожаването на интелектуалната свобода винаги е зло, но само религията прави правенето на зло да изглежда толкова праведно”.
