Лира Литературно-рекламна Агенция
За поколението, родено след 90-те години на ХХ век, Джеймс Фенимор Купър е тотално непознат. Неговите романи и филмите по тях обаче имат своето запазено място не само в американската култура, а и в световната. Макар „Последният мохикан”, „Прерията”, „Следотърсачът”, Червеният корсар” да звучат за мнозина архаично, техният автор има признанието на литературни авторитети като Балзак, Уилям Текери, Пушкин, Лермонтов.
Той е и първият автор, реабилитирал културната среда на американския Среден запад, тоест на индианците. Още приживе го определят като еквивалент на Уолтър Скот, въпреки че самият той не се е ласкаел от сравнението. Купър е бащата, създателят на архетипа на американския герой – смелият бял мъж, който води независим, свободен от цивилизационните предразсъдъци живот. Именно този образ е един от най-експлоатираните в масовата култура. Автор е на повече от 30 романа.
Джеймс Фенимор Купър е роден на 15 септември 1789 г. в Бърлингтън ,Ню Джърси. Баща му Уилям Купър е богат и влиятелен мъж – земевладелец, съдия и конгресмен, основател на град Купърстаун, Ню Йорк.
Малкият Джеймс прекарва детство, пълно с игри в девствени многовековни гори и отрано развива чувство на любов и уважение към природата, която присъства във всичките му книги. Получава добро образование и постъпва в Йейл, но е изключен от университета за устройване на непочтителни шеги, една от които била да учи магаре да сяда на професорски стол. Тогава Купър става моряк и пътува по море няколко години. След смъртта на баща си (1809) финансовата му независимост е осигурена и се отказва от моряшкия живот, а през 1811 г. се жени за Сузан де Ланси, сред чиито прадеди е имало губернатори на колонията Ню Йорк.
След женитбата Купър заживява спокоен уседнал живот в собствената си ферма. Всекидневието на младото семейство е почти идилично. Един ден, когато довършва четенето на роман от английската писателка Джейн Остин, Купър възкликва: „Аз бих могъл да напиша по-хубав!“. С тези думи започва писателската кариера на един от най-продуктивните американски писатели.
Първият му роман „Предпазливост“(1820) е имитация на Джейн Остин и не се радва на голям успех. Вторият обаче – „Шпионинът“(1821), имитация този път на Уолтър Скот, пожънва заслужена слава. В него се разказва за американската война за независимост – тема, изключително интересна за американската публика. Скот вдъхновява Купър да рисува добре разграничени портрети – или истински герои, или истински злодеи. По подобен елементарен модел са изградени и женските му образи – руси и невинни или тъмни и страстни. През 1823 г. се появява „Пионерите“. С него започва серията романи, писани в продължени на 20 години, известни под общото заглавието „Истории за Кожения чорап“ (Leatherstocking Tales), тъй като във всички тях участва един главен герой – Нати Бъмпо Кожения чорап. Нати е бял, който живее сред индианци. Индианското му име е Ястребово око. Цялата поредица романи за Нати включва още „Ловецът на елени“, „Последният мохикан“, „Следотърсачът“ и „Прерията“. Характерът на Нати не е съвсем измислен. В него са вплетени черти на реално съществувала личност – Даниел Бун, един от първите пионери в заселването на Дивия запад. Бун е поддържал приятелски връзки с индиански племена, познавал е тайни пътеки и планински проходи, което му помогнало да преведе белите заселници към западните, индиански територии.
От 1826 до 1833 г. Купър живее в Европа. Запознава се с Уолтър Скот, но му е неприятно да го представят като „американския Уолтър Скот“. От всички европейски страни най-много харесва Италия, а литературните среди в Лондон му се струват отегчителни. През 1833 г. се завръща в Америка.
Славата му носи и неприятности. Няколко пъти завежда дела срещу клевети в печата, като спечелва почти всички. Марк Твен написва остро критично есе срещу неговите стереотипни образи и изтъркани похвати. С годините Купър става все по-жлъчен и недоволен. Започва да губи приятели поради нетактичност и липса на благоразумие.
Умира на 14 септември 1851 г.
Книги от Джеймс Феминор Купър тук
