Начало / “Анатомия на илюзиите”

“Анатомия на илюзиите”

Най-ярко се откроява темата за пропиляния човешки живот в името на една кауза и една цел, която отдавна е променила траекторията и смисъла си

 

Людмила Филипова е една талантлива съвременна писателка с голям усет за живота. Романът й „Анатомия на илюзиите” е история, която не може да не завладее или поне малко да не заинтересува читателя, защото тя описва едно жестоко политическо време, в което са живели много хора в България.
Самото заглавие подсказва за основната тема на този изключителен по същността и смисъла си романа, а именно един свят обречен на разруха и илюзии. Наблюдава се наситеност на исторически факти, най-вече вмъкнати извадки от дневници на комунисти, които споделят в тях, че животът им е неизживян и изгубен, защото винаги са преследвали високи цели, предизвикващи упадък и духовна смърт.

В една от сюжетните линии в романа се разгръща историята на двама млади – мъж и жена, чиито съдби никога не могат да бъдат преплетени,поради голямото им различие, както на социално и политически ниво, така и на нравствено. Тяхната трагедия произлиза от невъзможността те да бъдат заедно, въпреки че цял живот са мечтали един за друг. Основната им цел е да преследват мечтите си, които постигат в някакъв момент от съществуването си, но вътрешно те остават празни с душа изгубена във времето и пространството. Те не могат да бъдат щастливи в духа на едно жестоко време, а именно комунистическият режим или по-добре казано тоталитарен режим, което се оказва трагедията и в същото време красотата на този роман. Илюзиите – точно те възпират двамата млади да бъдат, да чувстват сегашният миг.

Животът е да се живее, Анна и Борис се изгубват някъде по пътя на техния успех и забравят най-важното – да живеят в настоящето у да не мислят за това как да бъдат все по-могъщи, искащи и преуспели. Заключението е ясно.

Тези две души, а може би и още много други са обречени на скръб и духовна пустош, която не може да бъде заличена, тя може единствено да се разраства с времето. Най-ярко се откроява темата за пропиляния човешки живот в името на една кауза и една цел, която отдавна е променила траекторията и смисъла си.

Прочетете още

PAMUK_Orhan_The-Texture-of-Istanbul_FINAL_Cover_4

Орхан Памук за Истанбул: „Когато падне мъгла, е като градът от детството ми“

Писателят е роден точно там преди 72 години Носителят на Нобелова награда за литература през …