Начало / Автори / Да си спомним за Захарий Стоянов

Да си спомним за Захарий Стоянов

На 2 септември 1889 г. в парижкия хотел „Сюиз” умира Захарий Стоянов.Смъртта му и до днес остава загадка. За мнозина той е отровен. Официалната диагноза за смъртта на българския летописец е occlusion intestinale (преплитане на червата), а след направената аутопсия е поставено заключение, че се отнася за “стомашна перфорация с последвал дифузен перитонит”, като не се изтъкват причините за смъртта.

Вичо Стоянов – брат на Захарий, през 1939 г. издава “Възпоменателен лист”, в който пише: “Захарий Стоянов е заминал за Париж от софийската гара на 29 август 1889 г. напълно здрав, придружен от съпругата си, от директора на железниците инж. Николов и от народния представител Иван Андонов. Цялата група пристигнала в Париж на 1 септември в 5 часа сутринта и се установила в хотел “Сюиз”. Още от Белград Захария е почувствал болки в коремната област. На 2 септември в 9 часа и 30 минути вечерта той издъхнал. След 6 години списанието на д-р Витанов писа, че внезапната смърт се дължи на отравяне. Цитираното списание е “Медицинска беседа” от 1895 г. Там се казва: “Да казваме ли за слуха, който се носи по загадъчната смърт на Захарий Стоянов, който много “навреме” умря в Париж и който, вместо да се аутопсира в Анатомическия институт от някой професор, аутопсира се надве-натри от един участъков врач.”

Подозренията за насилствена смърт обаче са опровергани от проф. Йордан Йорданов, който е отворя саркофага на Захарий Стоянов през 1978 г. Той е открил, че той е имал здравословни проблеми и е страдал от язва.  По време на пътуването Стоянов получава перфорация на язвата. При пристигането във Франция вече е било безкрайно късно, защото е развил перитонит. Това е и категоричното заключение на проф. Йорданов

За Захарий Стоянов Симеон Радев – автор на  „Строителите на съвременна България“ казва:

„Захари беше публицист с живо въображение и с оригинална литературна дарба, един голям хуморист, най-големият безспорно с Ботева и Алеко Константинова. Той не бе ходил на училище и бе се научил да чете в комитетите. Той четеше много, каквото му попаднеше, с жадност. В неговата глава вееха най-разнообразните влияния : хайдушкият национализъм, съзаклятническата романтика, якобинството на френските революционери, утопиите на руската нихилистична мисъл, Ботевата омраза към калугерите и чорбаджиите – всичко това, кипящо в най-невъобразимия безпорядък и господствувано при все това от естествената сила на един интуитивен ум.”

Невероятният живот на Захарий Стоянов продължава само 39 години. От овчарлъка край Подвис до фаталното пътуване в качеството си на председател на Народното събрание са изминали само 19 години. За този кратък период неграмотният овчар става виден държавен деец, публицист, юрист, кореспондент на големи европейски издания, свободен зидар. Мемоарните му книги остават ценно свидетелство за последните години от Българското възраждане.

Книгите на Захарий Стоянов тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

ob_583e38_carlo-collodi

Карло Колоди: „Лъжата бива два вида: на едната лъжа краката са къси, а другата има дълъг нос.“

На 24 ноември 1826 година се ражда Карло Лоренцини, по-известен с псевдонима си Карло Колоди. …

2 Коментари

  1. Поправете годините на заминаване и смърт, заштото излиза, че е заминал 9 години преди да почине.


    На 2 септември 1898 г. в парижкия хотел „Сюиз” умира Захарий Стоянов.Смъртта му и до днес остава загадка. За мнозина той отровен. Официалната диагноза за смъртта на българския летописец е occlusion intestinale (преплитане на червата), а след направената аутопсия е поставено заключение, че се отнася за “стомашна перфорация с последвал дифузен перитонит”, като не се изтъкват причините за смъртта.

    Вичо Стоянов – брат на Захарий, през 1939 г. издава “Възпоменателен лист”, в който пише: “Захарий Стоянов е заминал за Париж от софийската гара на 29 август 1889 г. напълно здрав, придружен от съпругата си, от …..

    „За мнозина той отровен. “

    Също.

  2. Точно 6 години след гибелта на Ботев на 02/06/1882година умрял в самота Гарибалди и Захариѝ Стоянов написал следната епитафия: “ ХРАБРИЍ ГЕНЕРАЛЕ НА СВОБОДАТА,КОГАТО ОТИДЕШ НА ОНЯ СВЯТ,НАМЕРИ НАШЕВА БОТЍОВА,ЦЕЛУНИ ГО ПО КРАСНОТО ЧЕЛО И МУ КАЖИ,ЧЕ ИДЕАЛИТЕ,ЗА КОИТО ТОЍ УМРЯ,СА НАПЬЛНО ПРОДАДЕНИ В НЕГОВАТА БЬЛГАРИЯ’.