Начало / Интервюта / Петър Чухов, създател на поетичните двубои: Идеята дължа на българските футболисти, плеймейтки и други техни компаньонки

Петър Чухов, създател на поетичните двубои: Идеята дължа на българските футболисти, плеймейтки и други техни компаньонки

Петър Чухов е известен съвременен български поет и писател. Роден е в София през 1961 г. Завършва Държавния библиотекарски институт и Социология в СУ.
Участник е в литературни пърформънси ( „Литература в действие“). Автор и водещ е на проекта „Трубадурски двубои“ на клуб „Бялата ръкавица“ към арт център Алтера, които след това продължава като модератор сам. Съавтор (с Марица Колчева) на комиксовата поредица „Гъвко и Мръвко“ на в. „Труд“. Член на Сдружение на български писатели, Български хайку клуб, Хайку клуб „София“ и Световната хайку асоциация.
Превеждан на английски, немски, чешки, унгарски, френски, японски, руски, словенски, хърватски, македонски и сръбски езици. Пише хайку на английски, публикувал в различни англоезични печатни и online издания за хайку – Frogpond, Haiku Presence, Ginyu, World Haiku 2006, Full Moon, Simply Haiku, Roadrunner, Mainichi Daily News.
–––––––––––––––––––––

Как Ви хрумна идеята за поетичните двубои?”
–    Идеята дължа на българските футболисти, плеймейтки и други техни компаньонки, както и на журналистите, които пишат за тях. Ако сте забелязали, колкото и слабо да играе един футболист, поне два пъти седмично, когато има кръгове от футболния шампионат, му е гарантирано медийно внимание. Да не говорим за треньорите и футболните босове с техните искрящи от умотворения изказвания. Помислих си, дали не може поне една трошичка подобно внимание да се отделя и на поетите. Представих си как те не просто излизат и четат стиховете си, а се състезават, като съответно всеки си има фенове, които го подкрепят. Как преди и след техния сблъсък в медиите се пише за това, т. е. самото събитие не се изчерпва с продължаващото час, час и нещо четене. Щастлив съм, че сега се случва така, макар и в скромните мащаби на литературната общност и медиите за литература и култура. Но кой знае – може би един ден поетическите двубои ще излязат и на телевизионния екран, може би аудиторията им ще се увеличи.
Освен това, когато ходех на четения на поети, които харесвам, си давах сметка, че да ги чуят идват предимно техни колеги от същата литературна общност, към която те принадлежат. Рядко идват от другите общности, освен ако не са им приятели. Започнах да мисля как на едно място да се събират поети от различни среди като съответно всеки да доведе своята публика. И реших, че когато залогът е победата на твоя поет, т. е., когато публиката гласува и определя победителя, много повече хора ще дойдат. И въпреки че ще са с предварителна нагласа за кого да гласуват, това, което чуят, може да ги накара да променят мнението си. А в крайна сметка не е важно кой е формалният победител. Важното е, че всеки от участниците се е представил пред нова  публика и е спечелил нови читатели и почитатели.

Сценарият, който следвате, Ваш собствен ли е?
–    Да, първоначалният вариант беше в 5 тура, като във всеки от тях поетите четяха стихове по предварително определена от тях самите, но доста свободно, тема. От десетия двубой обаче реших да променя правилата, за да се изостри състезателният характер и да има повече шоу. Състезаващите се вече си канят секунданти. Така само в първия тур авторите четат своите неща. Във втория четат слаби неща на опонента си, за да го злепоставят – това е доста сложна задача и участниците обикновено се опитват да се измъкнат. На третия тур идва ред на секундантите, които изтъкват предимствата на своя поет и нападат недостатъците на неговия противник. През това време поетите импровизират стихотворение по зададена от публиката тема, което четат на четвъртия тур. Публиката гласува за предпочетения автор след всеки тур (на третия – за предпочетения секундант), накрая резултатите се събират и се определя победителят.

Как подбирате участниците, на какви условия трябва да отговарят?
–    Основното условие е да са интересни поети. Разбира се тук не може да се избегне субективността, това, което аз смятам за интересно, за други може да не е. Но се опитвам да надхвърля личния си вкус – каня и автори, чиято поетика ми е чужда, обаче смятам, че създават стойностни неща. Освен това участниците трябва все пак да умеят да представят поезията си на живо.

Те лесно ли се съгласяват? Има ли такива, които са Ви отказали? Кои са?
–    Никак не е лесно. Голяма част от авторите, които каня, ми отказват.  Особено след промяната на правилата. Мнозина се смущават от това, че ще трябва да нападат опонента си. Също някои се притесняват от импровизацията. Особено по-възрастните автори, които съм канил, почти винаги с усмивка ми заявяват, че този формат не е съзвучен с техния натюрел.

Кой е най-атрактивният двубой досега и най-посетен?
–    Третият двубой през зимата на далечната 2006 г. между Едвин Сугарев и Бойко Ламбовски беше един от най-интересните и най-посетени. В новия формат двубоите между Гриша Трифонов (със секундант Бойко Ламбовски) и Ясен Атанасов (със секундант Ангел Игов), както и между Камелия Спасова (със секундант Иван Христов) и Камелия Кондова (със секундант Гриша Трифонов) събраха многобройна публика и бяха много динамични. Също този в Стара Загора през 2010-та между Мария Донева (със секундант Христо Карастоянов) и Владо Любенов (със секундант Габи Генчева). Тази година бях поканен да направя  двубои в рамките на различни фестивали – „Седмици на четенето“, пролетното издание на „София: Поетики“, „София диша“, както и „Четящият човек“, организиран от Книжарници „Хеликон“ в Бургас. Новото за мен беше, че всички тези двубои се състояха на открито, с публика, част от която попада случайно на мястото на събитието, привлечена от случващото се. Оказа се, че двубоите имат сериозен потенциал за открити фестивални сцени и смятам да ги развивам в тази посока, може би като комбинация с музика, изпълнена на живо.

Кога да очакваме следващия?
–    Имам покана да направя двубой в Пловдив, но подробностите още не са уточнени.

Как оценявате съвременната българска поезия?
–    Смятам, че общото ниво е високо, но липсват нови силни индивидуални гласове като тези, които излязоха през 80-те и 90-те.

Вие самият продължавате ли да пишете?
–    Да, разбира се, не съм спирал. Напоследък гледам, че са се събрали неща за нова стихосбирка, приготвил съм и втора книга с хайку, книгата ми с разкази също е почти готова.

Какво четете? Препоръчайте книга.
–    Една от книгите, които в момента чета, е стихосбирката „Преместен камък“ на македонския поет Никола Маджиров, в превод на Роман Кисьов. Бавно, дълготрайно и нестихващо удоволствие.

Интервюто взе Румен Василев

Свързани заглавия
Катя Начева е победителят в трубадурския двубой на „София диша”
Иван Брегов победи на дуел Иван Сухиванов на фестивала „Четящият човек”
Петър Чухов представя новата си книга
Гинка Панайотова, инициатор на „Четящият човек”: Фестивалът ще живее целогодишно

Книги от Петър Чухов тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

PeterMayBarryAward

Непоискан роман на Питър Мей се превърна в бестселър

Писателят удари десетката с „Карантина” Когато някой писател прибере неиздадените си романи в чекмеджето, обикновено …