Начало / България / 124 години от рождението на Дора Габе отбелязват в родното й село Дъбовник

124 години от рождението на Дора Габе отбелязват в родното й село Дъбовник

В родното село на Дора Габе – Дъбовик, днес ще бъде отбелязана 124-ата годишнина от рождението на поетесата, съобщиха организаторите.

Трийсетината жени и мъже от групата за автентичен фолклор „Извор“ ще се съберат в читалището и ще попеят любими песни на авторката на стихове за възрастни и деца, съобщи кметът на селото Стоянка Първева. Възрастни жители на Дъбовик, които като ученици са посрещали Дора Габе в селото, ще разкажат спомени. За последно поетесата посещава родното си село за 80-годишнината си през 1968-а, припомня кметът. Първева добави, че за рождения ден на своята съселянка жените ще опекат и любимата й каварма.

В читалището, което носи името на Дора Габе, е уредена музейна сбирка за поетесата. В експозицията се съхраняват книги от личната й библиотека, нейни ордени и медали, една от пишещите й машини, чаши за кафе, тесте карти, тефтерчето й с телефонни номера на приятели. Сред експонатите е й посмъртна гипсова отливка на ръцете на Дора Габе.

Изидора Габе (1888-1983) е дъщеря на Петър Габе, преселник от Русия, публицист и общественик. Завършва гимназия във Варна, записва естествени науки в Софийския университет (1904) и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905–1906). Учителка по френски език в Добрич (1907). От 1911 до 1932 г. пребивава многократно (със съпруга си проф. Боян Пенев и самостоятелно, във връзка с преводаческата си дейност) в чужбина: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания. През 20-те и 30-те г. изнася в България и зад граница сказки по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа. През 1925 г.Министерството на народната просвета ѝ възлага да редактира (съвместно със С. Андреев) поредицата „Библиотека за най-малките“. Редактор (1939–1941) на детското списание „Прозорче“. Дора Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Българския ПЕН-клуб (1927) и негова дългогодишна председателка. Съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947–1950), представителка на България в международните конгреси на ПЕН-клубовете, в международнотo сътрудничество.
През 1968 година е удостоена с званието „Почетен гражданин на град Добрич“.
За пръв път в Шумен публикува стихотворението „Пролет“ в сп. „Младина“ (1900).
Истинският ѝ творчески дебют са стихотворните цикли, поместени в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“ през 1905–1906.
От началото на второто десетилетие до края на 30-те години обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в списанията „Съвременна мисъл“, „Златорог, „Полско-български преглед“, „Демократически преглед“, „Листопад“, „Добруджански преглед“, „Изкуство и критика“ и др., във вестниците „Слово“, „Епоха“, „Вестник на жената“, „Свободна реч“, „Зора“, „Женски глас“, „Мисъл“, „Съвременник“, „Вестник на вестниците“, „Дневник“, „Заря“ и др., в детските периодични издания „Светулка“, „Детска радост“, „Детски свят“, „Другарче“, „Детски живот“, „Росица“, „Славейче“, „Весела дружина“, „Прозорче“ и др.

След 1944 публикува в литературния и периодичния печат, в детските списания „Славейче“, „Дружинка“, „Деца, изкуство, книги“ и др. Първата лирична стихосбирка на Дора Габе „Теменуги“ е в духа на модния в началото на века сецесионен сантиментализъм и отчасти — на налагащата се поетична конвенция на символизма. Създадена е с редакторската намеса на П. К. Яворов (стигаща до съавторство) и при съставителството на проф. Боян Пенев, чиито образи поетесата съхранява трайно в емоционалната си памет, вплита имплицитно и чрез посвещения в късното си творчество.
Дора Габе разгръща дарованието си и в областта на детската литература. Дебютира в „Златна книга на нашите деца“ на Александър Божинов през 1921. Книгите ѝ за деца от 20-те до 60-те години са настолно четиво на няколко поколения български деца, принадлежат към класиката на детското литературно наследство. Особено място в творчеството на Дора Габе за деца (осъществено и в прозаични жанрови форми) заемат мемоарните импресии, събрани в книжката „Някога“.

От 1917 г. до края на живота си Дора Габе развива активна преводаческа дейност. Превежда от полски, чешки, руски, френски, гръцки езици творби на Адам Мицкевич, Мария Конопницка, Станислав Виспянски, Кажимеж Тетмайер, Юлиуш Словацки, Владислав Реймонт, Ян Каспрович, Хенрик Сенкевич, В. Лидер, А. Дигасински, Л. Стаф, А. Слонимски, Юлиан Тувим, К. Алберти, И. Волкер, Е. Флеч, В. Незвал, Карел Чапек, Ж. Жиано, Я. Сайферт, А. Слуцки, В. Броневски, В. Имбер, Самуил Маршак, Е. Камберос, Р. Буми-Папа, М. Лундемис, Я. Рицос и много други.
Най-крупното ѝ преводаческо дело са антологиите „Полски поети“ (1921), на която Дора Габе е преводачка, съставителка и авторка на характеристиките, „Химни“ на Ян Каспрович (1924) и „Анхели“ на Ю. Словацки (1925). Отделни книги („Някога“ — преводачи В. Незвал и Я. Рицос; „Почакай, слънце“) и творби на Дора Габе са преведени в Австрия, Аржентина, Великобритания, Виетнам, Германия, Гърция, Канада, Куба, Ливан, Перу, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Украйна, Франция, Чехия.

Свързани заглавия
Барелеф на Петър Габе – баща на поетесата Дора Габе, ще бъде открит в село Дъбовик
130 години от рождението на Боян Пенев

Книги от Дора Габе тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

225048_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (14 септември – 20 септември)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Танцувай с мен от Сюзън Елизабет Филипс 2. Живот в скалите от …