Начало / Интервюта / Проф. Георги Петров, автор на „Човешката природа и обществото”: Самодоволството на някои министри няма никакво оправдание

Проф. Георги Петров, автор на „Човешката природа и обществото”: Самодоволството на някои министри няма никакво оправдание

Проф. Георги Петров е роден в гр. Бяла Черква на 13 февруари 1929 г. Завършил е Санктпетербургският финансово-икономически университет. От 1952 до 2004 г. преподава в Университета за национално и световно стопанство в София. Доктор е на икономическите науки. Специализирал е в Берлин и Париж. От 1991 до 2004 г. беше член на Пленарния и на Управителния съвет на Българската народна банка. Автор е на 6 книги, множество учебници по финанси и на около 300 статии. В книжарниците вече е най-новата му книга „Човешката природа и обществото”.

––––––––––––––––––

В книгата си “Човешката природа и обществото” правите рентгенова снимка на обществените отношения от древността до днес и разкривате силите, които движат човечеството. Излиза, че икономиката се диктува от присъщите ни инстинкти?
–    Икономическите отношения между хората при производството, разпределението и размяната на необходимите за живота им блага се обуславят главно от генетично фиксирания инстинкт за самосъхранение и изразяващия го личен материален интерес. Самият инстинкт действа на биологично ниво чрез безграничното влечение към удоволствие и избягване на болката. Двойствената същност на човека като животно и осъзнало себе си разумно същество определя сложността, стохастичността и динамичността на обществените отношения.

Философският Ви поглед върху законите на икономиката разкрива една доста мрачна картина – човечеството явно е обречено да живее разтърсвано от стопански кризи и няма “светло бъдеще”? Трябва ли да приемем това като неизбежно зло – както правим със земетресенията например?
–    Стихийният, цикличен и кризисен характер на икономиката, основана на частната собственост, съответства на човешката природа. Генетичният код на съвременния човек  се е формирал преди около 38-40 хиляди години при условия на живот, коренно различни от условията в съвременното “общество на изобилието”. От което възникват дълбоки противоречия. Някои от тези противоречия, изследвани в книгата, могат да доведат до самоунищожение на човешката цивилизация. Или до прехвърляне на човешкия интелект и съзнание върху електронни носители.

Напречният разрез, който правите на последната глобална финансова криза, показва, че вината за нея е на централните банки и на правителствата и провежданата от тях регулативна политика. В същото време сочите доводи, че те не са имали друг начин за действие. Кого все пак да приемем за виновник за случилия се срив в световната икономика през 2008 г.?
–    Когато икономиката започне да прегрява, управляващите нямат интерес и воля своевременно да повишават основния лихвен процент и данъците, за да постигнат “меко приземяване”. Защото при забавяне на растежа, увеличаване на безработицата и спад на доходите биха загубили подкрепата на гласоподавателите. Използваните от управляващите регулатори фактически блокират автоматичното действие и защитните механизми на пазара. Но след избухването на финансовата и икономическата криза в 2008 г. спасителните мерки все пак се оказаха по-малкото зло. Трудно е обаче да бъдат спасени държавите с най-високи бюджетни дефицити и публични дългове и с нереформирани  социално – осигурителни системи.

Предупреждавате за възможен срив на световната валутна система. Смятате ли че еврозоната ще издържи сегашното изпитание с Гърция и следващите я държави като Испания, Португалия и Италия?
–    Правителствените ръководители на Гърция, Испания и Италия заявиха, че не са в състояние да изпълнят някои от договорените с кредиторите  мерки за икономии и реформи и искат  отсрочки, корекции или допълнителни помощи. Канцлерът на Германия нееднократно декларира, че нейната страна не е всесилна и не може до безкрайност да подпомага другите. Логично и неизбежно е излизането от еврозоната на неплатежоспособните държави, което е свързано с огромни загуби и сътресения за валутния съюз.
Мисля, че е еднакво вероятно както разпадането на еврозоната, така и свиването й само до държавите, отговарящи на установените критерии. Разрушаването на световната валутна система е неотвратим краен резултат от политиката на Федералния резерв, Европейската централна банка и съответните правителства да наводняват обръщението с долари и евро чрез “неограниченото” кредитиране на търговските банки, количествените улеснения и огромните дефицити и дългове на държавните бюджети. Инфлацията при обезценката на световните валути ще изпепели десетки трилиони долари спестявания на населението в пенсионни, здравни, взаимни и други фондове.

Ако Гърция бъде извадена от Еврозоната това ще спаси ли останалите й членове?
–    Гърция вече не е единствената и главната заплаха за Еврозоната, въпреки че си остава най-задлъжнялата държава и с най- ограничените възможности да обслужва своите дългове. Чрез масираните външни помощи нейният крах се отлага с надеждата, че през това време другите задлъжнели държави ще успеят да стабилизират своите финансови системи и няма да бъдат повлечени в пропастта. По-вероятно е оптимистичните очаквания да не се сбъднат, защото драстичните икономии, неподкрепени с истински  реформи, водят до стагнация, рецесия и ново влошаване на финансовите баланси, а същевременно се усилва съпротивата на населението срещу обедняването.

Коя е основната грешка на българския преход от тоталитарна към демократична държава? Как оценявате нивото на пазарната икономика в България?
–    В преходния период с благоволението и съучастието на управляващите преобладаващата част от държавната собственост премина в ръцете на лица и групи, които нямаха качествата и нагласата да осъществяват нормална и легитимна стопанска дейност. Пазарът и конкуренцията в България и досега са деформирани от наличието на огромен сив и криминален сектор, скрити монополни структури и корумпирана държавна администрация, която създава трудно преодолими бюрократични процедури и рекетира за подкупи бизнесмените. Това отблъсква чуждите инвеститори, а все повече български предприемачи изнасят своята дейност в страни като Германия, Австрия и други.

В книгата акцентирате върху прости икономически истини като “лекарство” за буксуващата българска икономика. Защо обаче управляващите бягат от тях?  
–    Всички правителства в  преходния период, включително и сегашното, обещаваха, но не извършиха наложителните реформи в икономиката, социалната сфера, съдебната система и администрацията. Защото биха се лишили от възможността системно и безнаказано  да се облагодетелстват чрез властта. Те се водеха повече от инстинкта, отколкото от разума.

Казвате, че публичната власт (както и богатството) променя поведението на нейните носители и това очевидно е природен закон. Могат ли гражданите да противодействат на това?
–    Инстинктът за самосъхранение и изразяващия го личен материален интерес са присъщи на човешката природа. Те са неотменими. Но с повишаването на благосъстоянието, самосъзнанието и обществената активност на  гражданите могат да се създадат законови и институционални предпоставки за съществено ограничаване на възможностите за обогатяване чрез властта. Такава тенденция вече се забелязва дори и в България.

Защитата и гарантирането на частната собственост от държавата е задължително условие за пазарната икономика. В България обаче продължаваме да сме свидетели на посегателства върху частната собственост, при това от страна на държавата – мораториуми, национализиране на осигурителни вноски на гражданите. Собствениците изглежда са застрашени  от “пазача” си?
–    Частната собственост наистина не е ефикасно защитена срещу посегателствата от страна на корумпирани държавни служители, прокурори и съдии. Още по-слаба  защитата осигурява законът и липсващата полиция, срещу повтарящите се набези на дребни крадци и разбойници върху домовете и имуществото на хората в малките населени места. Гражданите  няма да могат да се разпореждат със своите спестявания за старост и здраве, докато те задължително се централизират и обезличават  в държавен пенсионен и държавен здравен фонд, а не се внасят по лични пенсионни и лични медицински сметки. Сегашната осигурителна система стимулира работещите да укриват доходи и осигуровки.

Споделяте ли твърденията на финансовия министър Симеон Дянков за финансова стабилност и растеж? Съгласни ли сте с хвалбите на премиера, че България е “отличник” по икономически показатели в сравнение с останалите държави от ЕС?
–    Финансовата стабилност, изразяваща се в балансиран бюджет и липса на инфлация, е наистина условие за траен растеж, заетост и доходи. Но липсват редица други предпоставки, които са на лице в много от развитите държави. Поради което самодоволството на някои министри няма никакво оправдание.

Над 50 години сте преподавали финанси в най-доброто икономическо висше учебно заведение в България. Справят ли се учениците Ви сега?
–    Изглежда най-способните се справят, щом 4-5 от тях са били финансови министри през последните десетилетия и много други са на отговорна работа в страната и в други държави или имат успешен частен бизнес. Дори няколко студенти (Хърсев, Стоянов и други) се дипломираха с монографични трудове, публикувани като самостоятелни книги. Финансовата наука е твърде сложна, изисква огромни усилия, качествено преподаване и безкомпромисни оценки.

Какъв преподавател бяхте? Късахте ли много на изпитите?
–    Стараех се да помагам на студентите да покажат на изпитите истинските си знания и възможности за логично и самостоятелно мислене. Слаби оценки пишех не за отделни пропуски и грешки, а при очевидно неразбиране и незнание по въпросите. За съжаление при първото явяване на изпит такива случаи понякога бяха твърде много и пораждаха митове.

Как оценявате съвременното икономическо образование в България?
–    Все още не са напълно осъществени намеренията за автономност на учебните заведения и конкуренция между тях чрез прилагане на принципа “държавната субсидия следва учащия се”, независимо дали са държавни или частни. Очевидни са компромисите с качеството на преподаването и оценяването на студентите. Но конкуренцията с чуждестранните университети е вече много силна и не може да се пренебрегва.

Интервюто взе Светлана Василева

“Човешката природа и обществото” тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

SONY DSC

Невена Басарова посрещна деца и родители в „Хеликон Витоша“

Авторката, основала популярната „Детска академия за добри обноски“, направи почивния ден в книжарницата на бул. „Патриарх Евтимий“ …

Един коментар

  1. Разполагате ли с координати на проф. Георги Петров, за да мога да осъществя връзка с него? Имам пред вид телефон, или домашен адрес. Ако можете да ми предоставите такава информация, ще съм Ви много задължен!
    Предварително Ви благодаря!
    Стамен Кривошиев