Лира Литературно-рекламна Агенция
От 6 до 9 август в Бургас се проведе първото издание на летния фестивал „Четящият човек”. Той беше организиран от книжарници „Хеликон” с подкрепата на община Бургас и с медийното съдействие на БНТ. Разговаряме с Гинка Панайотова – представител на „Хеликон” и инициатор на фестивала.
––––––––––––––––––
Фестивалът „Четящият човек” получи широк медиен отзвук. Каква е Вашата оценка за фестивалните дни?
– Да, фестивалът на четенето беше много добре отразен на ниво информация. Въпросите защо, какво е различно не се зададоха. Моята лична оценка e (не зная дали е обективна, аз съм критична) – приповдигнатост, напрегнатост, ту детайл, ту общ план… като на фестивал. Като цяло стана добър фестивал.
Как се роди идеята за него и какви са целите му?
– Идеята дойде спонтанно – противовес на всички видове книжни изложения с разпродажби и на познатите форми за представяне на книги. Този фестивал, и той, има своите амбициозни цели – да покаже, че четенето не може да стане модерно, защото никога не е било демоде, че четенето не е ексклузивна, а естествена човешка дейност, която го съпътства във всекидневието – дейност, полезна и красива, благодарна, затова насъщно необходима и следователно вън от мода и сезони; да докаже, че качеството на живота е функция от количеството на четенето. Той се стреми да обърне ракурса – не книгата, заглавието, авторът сами за себе си на фокус – а авторът като личност с позиция и пристрастия, хобита, неподозирани таланти; четенето, без което книгите са мъртви; четящият човек като герой, който, колкото да е самотен, се бори с изчезването си и не иска да влезе в собствена червена книга. Фестивалът иска да разкрие четящия човек като субект, който дописва книгата с мислите и чувствата си, живее в нейния свят, но и сам се променя от нея. Фестивалът на четенето има свой характер – не мозайка от културни прояви, а взаимносвързани и съподчинени на идеята части, за да се постигне цялостно звучене и въздействие. И не на последно място – фестивалът да се утвърди като бургаска марка, защото Бургас е най-четящият град като се изключи столицата (казвам го отговорно, по статистика).
Четящи хора ли са съвременниците ни?
– Ако съдя по хората около себе си – да, ако съдя по това, което става в живота ни – по-скоро не. Бих допълнила въпроса с „какво четат“. Ако вкараме един прагматичен критерий – показателите на книжарниците, отговорът ще е различен. Не става въпрос за брой продадени книги (тук винаги се намира удобно обяснение), а за структура на продажбите по видове книги – общо и меко казано съотношението стойностни/преходни книги – накъде се накланят везните, всеки да си отговори сам. Но сега говорим за фестивал, за празник – за това друг път…Ето и това ще е постоянна цел на фестивала – да изравнява везните на вкусовете. Сигурно е невъзможно.
На първото издание на фестивала видяхме известни и много добри автори в непознато амплоа. Защо днешните писатели не могат да се издържат само с книгите си?
– Да, гостуваха ни писатели като художници, като сценарист и режисьор на анимационни филми, олимпиадата попречи на друг да дойде като спортист и треньор. Това беше хубаво.
А защо трудно живеят от книгите си българските писатели? Може би обратното е възможно при изключителна продуктивност или държавна подкрепа. Но ако търсим резерви в днешните условия и в читателите между причините за неголемите тиражи, според мен на първо място е типичният ни национален нихилизъм, неуверен критерий – чакаме признание от авторитети, които често е достатъчно да са отвън. Не издържаме сравнение в това отношение дори със съседите си, също малки народи и езици – там се четат и с любов, и с интерес. Разбира се, качеството на текстовете е много важно, но аз си мисля, че и камерността на българските писатели влияе. Добре е те да излизат от собствения си свят, да говорят по различен начин пред литературоведите и колегите си и пред хората, които оценяват доброто четиво без да търсят научно обяснение, защото търсят в хубавата книга познание и удоволствие. На хората им е нужно понякога да сравнят мнението си с това на личности, които са ги спечелили, на които вярват и искат да бъдат коректив в живота ни, затова се интересуват от ангажираността на българските писатели с обществени и етични проблеми. Мое мнение от наблюдения на срещи.
– Вие учредихте и приза „Четящият човек”. Първият лауреат е Алек Попов. С какво той впечатли журито?
Наградата трябва да провокира хора с влияние и обаяние да лобират за четенето като сигурен път за лично и обществено издигане. Защо Алек Попов – зараждащата се мини „академия“ от идеолози, организатори и съмишленици на фестивала се мотивира, но може би не е била докрай убедителна, щом има въпроси. Не мога да кажа нищо по-различно, но Алек Попов може да увлича.
Какво бихте променили в следващото издание и кога би се провело то?
– Въпреки успеха на „Четящия човек” следващи издания ще има само ако има развитие – най-трудно, но най-важно ще бъде да включим четящите хора с интелектуалния и емоционалния им потенциал, да ги спечелим не само като зрители, а като участници и инициатори на събитията. Ще ги ангажираме още наесен като ги поканим в различни конкурси и знам, че за тях ще е чест и удоволствие. Фестивалът ще живее целогодишно, макар на бавни обороти. Много ни е нужна подкрепа – медийна, обществена. Другият нов момент ще е гостуване на писатели от чужбина, но трябва да се впишат в условията – да заразят личностно публиката и да я убедят да чете, просто да чете – каквото иска.
Години наред книжарниците „Хеликон” са средище на многобройни литературни прояви – премиери, четения, концерти. „Четящият човек” не е ли логично продължение на политиката на „Хеликон” за подкрепа на книгата?
– По-скоро проявление. Да, в цялостния контекст на дейността на „Хеликон” се вмести и този фестивал, до наградата за нова българска проза, литературните кафенета, радиопредавания, списание.
Какво четете? Кои са любимите Ви автори?
– Във фестивалния смисъл на четенето – за удоволствие, емоция, пък и размисъл през последните 5-6 години – книги на Ерик-Еманюел Шмид, Иън Макюън, Орхан Памук, Маркъс Зюсак, Айн Ранд, Амели Нотомб, Патрик Зюскинд, Ричард Йейтс, Харуки Мураками, Франсоаз Саган, Паоло Джордано, предимно кратката проза на много от авторите на награда „Хеликон” и не само, Даниел Калман, Амос Оз, Джулиан Барнс, Рей Клун, Бернхард Шлинк, Мишел Уелбек, Мюриел Барбери… Някои от тях ще станат любими. Кои са любимите книги, автори – свързани със спомен от момента, дълго съпреживявани, препрочитани? За мен са тези, които си цитирам дословно или интерпретирано – Далчев, Дебелянов, Йовков, „Записките”…
Интервюто взе Румен Василев
Свързани заглавия
„Нощта на книжарницата“ в „Хеликон“ се превърна в литературно шоу
Фестивалът „Четящият човек” на „Хеликон” обедини изкуствата
Първият носител на наградата „Четящият човек“ е писателят Алек Попов
Уникален уъркшоп по „Бързо четене” и „Ефективно помнене” на фестивала „Четящият човек”
Народният театър „Иван Вазов” на фестивала „Четящият човек”
С рок концерт по стихове на български поети ще се открие фестивалът „Четящият човек”
С „Господин Ибрахим и цветята на Корана” беше закрит фестивалът „Четящият човек”
