Лира Литературно-рекламна Агенция
Бруталният национализъм е дежурно убежище за всяко правителство, поставено в неудобно положение – така един от експертите, работили по изследването за стереотипите в българските учебници, коментира реакциите на властта.
14% процента от учителите в България имат дискриминационни нагласи по етнически признак спрямо учениците. А една пета от учителите не вярват, че ромската интеграция някога може да се случи. Дискриминационни нагласи има дори сред децата от детските градини. Това са част от изводите на детските психолози, представени в рамките на финансираното от ЕС изследване за стереотипите и предразсъдъците в българските учебници. Десет месеца след заключителната дискусия по данните от направеното по инициатива на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) изследване, сега в България се надига масова истерия, която премина в параноичния си стадий след изказването на министъра на образованието и науката от 16 август, че текстовете на експертите са заплаха за националната сигурност. Каква е истината?
Има ли дискриминация в българското училище?
На този въпрос отговаря детският психолог Иван Игов. Той е част от екипа, работил по изследването, предизвикало гнева на властта. Една от целите на екипа е била да регистрира отношението на учителите и децата към признатите от ЕС шест вида дискриминация – по възраст, по сексуална ориентация, по етническа принадлежност, по политически пристрастия и по физически и ментални увреждания – като част от общия проект за изследване на учебното съдържание и учебните програми. Участието на Дружеството на психолозите е обезпечено чрез договор с Нидерландския институт за правата на човек в рамките на общоевропейското изследване „Училище без дискриминация“.
„По отношение на всички изучавани в средния курс предмети и особено по история и литература, като психолози установихме наличие на сериозна възрастова дискриминация спрямо учениците. Те изучават неща, които са непонятно представени за тяхната възраст и са обременени от безумно количество ненужна информация. В крайна сметка децата не научават нищо. Така например почти никой от анкетираните средношколници не успя да ни обясни как разбира мечтата на Васил Левски за „чиста и свята република“. Никой от експертите в изследването не е поставял въпроса за свалянето на Ботев, Левски или Вазов от учебното съдържание. Проблемът е, че няма адекватни пояснения за епохата, в която са живели тези исторически и творчески личности и в тази посока образованието просто не си върши работата”, казва Иван Игов.
Според Игов най-страшното в изследването е изводът, че дискриминацията по етнос присъства дори сред деца на 4-5 години. „Мръсен и крадлив“ – това е образът на циганина в съзнанието на българчетата в детските градини. „В същото време циганчетата ни казваха, че българите са „лоши хора“, защото са бездушни и не изпитват съчувствие към другите. Установихме, че създаваните още в детството нагласи в зряла възраст преминават в дискриминационно поведение, а в училищата не се прави нищо, за да не се случи това”, разказва още Иван Игов. Детският психолог допълва: „Едно българче от Разград например признава, че знае турски, за да разбира какво си говорят турчетата зад гърба му. Детето обаче не смее да каже за това на учителите си, за да не го набедят, че се „турчее“.“
Особено притеснителен е фактът за разпространението на сериозни дискриминационни нагласи сред учителите в началното и средното образование, казва Иван Игов. Той посочва, че всеки седми от тях твърди, че децата от различните етноси имат различни способности. „Това ни връща десетки години назад! И вместо този позорен факт да стане център на обществени дискусии, извън контекста на заключенията на експертите по отделните предмети бяха извадени отделни препоръки, с които се захранва сегашната националистическа вълна“, изтъква детският психолог.
Българският „лов на вещици“
„Свидетели сме на нещо много страшно – в България започна лов на вещици! Началният изстрел на ловната кампания бе даден лично от министъра на образованието и науката с изказването му, че изследването за стереотипите и предразсъдъците в учебниците и учебната програма застрашавало националната сигурност. Всъщност министърът излъга, като каза, че не е знаел за изводите от изследването, които бяха дискутирани през ноември миналата година. Приглася му един друг близък до правителството историк, който е и бивш сътрудник на Шести отдел на ДС. Именно професор Божидар Димитров „откри“, че в България има „няколко хиляди души, на които им плащат отвън“ и призова да се уволнят експертите от изследването на държавна работа заради дадените препоръки! Настръхнаха ми косите – не можех да повярвам, че това се случва в днешна България! Че с посочване с пръст „отгоре“ се заклеймяват хора, които могат да имат различно мнение от общоприетото!“, не крие възмущението си Иван Игов.
Изводът на психолога гласи: „Бруталният национализъм става дежурно убежище за всяка власт и правителство в България, които са поставени в неудобно положение. Вместо да се обърне към истинските проблеми и лошите вести за образованието в България, ресорното министерство предпочита да „застреля вестоносците“.
Н. Цеков, Редактор: А. Андреев
Препечатано от dw.de
Свързани заглавия
Сергей Игнатов: Ботев остава в учебниците
