Главният мюфтия Мустафа Хаджи: Притежанието на радикална литература не прави нейния притежател радикален

Мустафа Хаджи е роден е на 31 март 1962 г. в село Драгиново, Община Велинград, Област Пазарджик. По произход е помак. През ученическите си години тайно взима частни уроци по религия при ходжите от селото, а след това – във Велинград и други населени места. В началото на 1990 г. става имам в родното си село и две години практикува тази дейност. После е назначен за заместник главен мюфтия в Главното мюфтийство, София. През 1993 г. заминава за Йордания, където завършва Теологическия факултет на Университета “Ярмук”. През 1997 г. се дипломира и се завръща в България.
На 23 октомври 1997 г. на обединителната мюсюлманска конференция е избран за главен мюфтия. През 2000 г. мандатът му на главен мюфтия свършва, след което е избран за председател на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС).
През тригодишния си мандат паралелно завършва магистърска степен по сравнително религиознание в НБУ, София, а през 2002 г. записва докторантура в Университета „Мармара“, Истанбул и я защитава през 2008 г. През 2003 г. свършва мандатът му във ВМС, след което е назначен за ректор на Висшия ислямски институт. През 2005 г. се провежда извънредна национална конференция, на която той е избран отново за главен мюфтия.

Вие сигурен ли сте какво учат децата в Коран курсовете в страната?
– По принцип ние сме направили програма, по която Коран курсовете да се преподават в страната, заедно с това районните мюфтии следят за изпълнението на тази програма, отделно ние тази година назначихме инспектори, които обикалят страната и съблюдават това, което се учи в Коран курсовете.

Колко са те в момента?
– В момента нямаме точна статистика, някъде около 600.

Как хем ги проверявате, хем не знаете колко са Коран курсовете?
– Добре. Това, че ги проверяваме, ние не можем да проверим абсолютно всички Коран курсове, това мюфтиите ги проверяват, аз не ги проверявам лично. Мюфтиите имат статистика, всеки мюфтия знае неговата, в неговия район колко Коран курсове има. Може би тези дни ние ще направим среща за последно, в този месец
Рамазан, на която да уточним и колко е броят на Коран курсовете, така че, общо казано, те са някъде около 650-670.

Питам ви, защото знаете колко чувствително е обществото, особено пък и в последния месец след това, което се случи в Бургас, на тема, на тема ислям. И затова ми се струва, че би трябвало да знаете точната бройка и освен това тези курсове не се ли финансират от мюфтийството?
– Да, финансират се от мюфтийството.

Би трябвало да знаете тогава колко пари ще им дадете.
– Разбира се, но винаги може да има плюс-минус пет или десет поради простата причина, че, пак казвам, главните мюфтии са тези, които броят.

Това колко ученици прави?
– А, те в различните курсове са различни, не са навсякъде еднакъв брой ученици.

Говорим за деца и за възрастни.
– По принцип възрастните не правят такива Коран курсове през лятото, защото те през лятото са ангажирани с работа. Възрастните, които изучават Корана, те го правят повече през зимата, когато са по-свободни.

Изцяло ли се финансират всичките тези Коран курсове от главното мюфтийство и допуска ли се например да бъдат финансирани от различни фондации?
– Не, няма финансиране от различни фондации, абсолютно всички се финансират от мюфтийството.

А по отношение на преподавателите?
– Преподавателите абсолютно всички са български граждани, като около 500 от тях са имами и през лятото провеждат Коран курсове и някъде 100 – 150 има, които са ученици в средните или Висшия ислямски институт, или средните духовни училища, и през лятото практикуват тази работа и едновременно правят и стаж, който е изискуем във Висшия ислямски институт, и заедно с това преподават Коран курсове.

А къде са обучени тези преподаватели? Знаете притесненията, че има хора, обучени в Саудитска Арабия, която е считана за лоното на уахабизма.
– Деветдесет и пет процента от завършилите са завършили в България. По-голямата част от тях са завършили ислямски институт. Има такива, които са завършили само средните духовни училища, а има и такива, които са минали само през курсове. От тази гледна точка ние имаме недостиг на кадри.

А тези, които са обучавани в чужбина, каква проверка преминават например и преминават ли въобще някаква проверка тук?
– Разбира се, те, за да станат имами, ние правим проверка на техните знания и въз основа на това ги назначаваме или не. По принцип мюсюлманите в България са от ханафитското течение, а мюсюлманите от друга държава, например Саудитска Арабия, са от ханбелитското течение. Тези разлики са съвсем теологични и нямат нищо общо с радикалния начин на мислене. Но факта, че е различно, нашите възрастни хора не го приемат и след като не го приемат и казват, че има разлика, вече на тези колеги, които са завършили в чужбина, им се слага етикета, че те са радикално мислещи и т. н. Саид Мутлу аз го познавам от младежките години, тъй като той е от нашия край. Той не е радикално мислещ човек, напротив, той е много умерен, уравновесен човек. Така че няма нищо радикално в смисъл такъв, какъвто се разбира от пресата радикално мислещи, свързани с Джихад, свързани с тероризъм, свързани и т.н.

Вие подкрепихте в декларация него и останалите обвинени. Как си обяснявате обаче обвинителния акт?
– Естествено, всичко това е само обвинение, те не са осъдени. Всеки е невинен до доказване на противното, така че този обвинителен акт е претенция, която трябва да бъде доказана. Що се касае въпросът обаче до тези колеги, пак казвам, аз не виждам с какво са по-различни от останалите колеги в България, които правят Коран курс, които са имами и които са на служба в изповеданието. Тези хора са едни от нас и те не са по-различни от нас.

Работите ли с МВР в тази връзка и всичката тази литература, която беше иззета през 2010 г., беше ли прочетена от ваши специалисти?
– Никой не ни е давал да я прочетем.

А МВР разполага ли с достатъчно подготвени хора, с капацитет в това отношение, за да може да прецени дали една литература е радикална или не?
– Не мисля. Преди всичко притежанието на радикална литература  не прави нейния притежател радикален. Няма забрана един човек да притежава каквато и да било литература. Нещо повече, ние живеем във времето на интернет, така че, ако един човек я няма вкъщи си на хартиен носител, може да я има в компютъра на електронен
носител или да отвори интернет, да намери тези неща, които се смятат за радикални, едно.
Второ, една част от тази литература, която беше иззета от имама на село Лъжница при внасянето на тези книги през границата, два или три месеца стоя в ръцете на МВР, на службите, след което беше върната на въпросния господин. Ако евентуално това е престъпление, защо му е  върната?

Отказахте ли се от идеята да има втора джамия в София?
– Ние се отказваме от идеята да има втора джамия, не сме се отказали от идеята да направим ислямски център.

Развитие по тази тема има ли?
– На нас ни е необходим този ислямски център за ислямски институт. И тъй като досега говорим надълго и нашироко за това, че са възпитавани в арабския свят – ами ние в България нямаме условията, в които да възпитаваме нашите кандидат-студенти и студентите. Така че ние имаме необходимост от това.
Развитие за голямо съжаление няма. Преди няколко месеца проведохме среща с кмета на София Йорданка Фандъкова, която ни препрати към главния архитект на общината Петър Диков. Диков обаче един път прие нашите представители и след това: Елате утре, няма го, елате следващия ден, и т. н., и т. н.

Със съкращения от БНР

Книги за свещените текстове на мюсюлманите тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔