Лира Литературно-рекламна Агенция
Джордж Бърнард Шоу е британски драматург, писател, пътешественик, есеист и театрален критик, носител на Нобелова награда за литература (1925).
Великият ирландец е роден на 26 юли в Дъблин през 1856 г.
Още в детството си бил повлиян от Дикенс, Шекспир,Библията и арабските приказки. Решил да стане писател, но нито един от романите му не били одобрени от издателите.
Сътрудничил в редица литературни издания (списание „Стар“ и вестниците „Пел Мел“ и „Уърлд“), където завежда рубриките „музикална критика“ и „театрален живот“. Статиите си подписвал с инициалите Дж.Б.Ш. и скоро впечатлил с езика, смелостта и остроумията си.
Кариерата си на драматичен писател започнал с пиесата „Къщата на вдовеца“, която включил в цикъла „Неприятни пиеси“. Във втория цикъл „Приятни пиеси“ включил „Героят и войникът“(1895) -действието на пиесата се развива в България по време на Сръбско-българската война, „Кандида“ (1894), „Избраникът на съдбата“ и „Никога не може да се каже“ (1894). В третия му цикъл влезли три пиеси за пуритани: „Ученикът на дявола“ (1898), „Цезар и Клеопатра“ (1899) и „Промяната у капитан Брасбоунд“ (1899). Към същият период от творческата му дейност се отнасят и комедиите „Човек и свръхчовек“ (1903), „Другият остров на Джон Бул“ (1904), „Майор Барбара“ (1905), „Дилемата на лекаря“ (1906), „Женитба“ (1908), „Неравен брак“ (1909), „Разобличението на Бланко Поснет“(1908), „Андрокъл и лъвът“ (1912), „Пигмалион“ (1913).
През периода 1912-1918 г. Шоу пишел едноактни пиеси на злободневни теми. След войната създал пиесите „Домът на разбитите сърца“ (1919), „Връщане в Матюзалем“ (1920), „Света Йоанна“ (1923), „Кола с ябълки“ (1929), „Много е хубаво,за да бъде вярно“ (1931), „Милионершата“ (1935), „На скалите“ (1933), „Женева“ (1938), „В щастливите дни на Карл Чарлз“ (1939).
За „Пигмалион“ е отличен с „Оскар”.
Шоу е известен с изключително острия си език. Строг критик на викторианското общество и непреклонен защитник на правата на жените. Един от създателите на Фабианската общност – организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира в посока към социална справедливост. Изключителна популярност имат афоризмите и мислите му.
Умира на 94 годишна възраст в село Ейът Сейнт Лорънс край Лондон.
Ето и някои от афоризмите му:
Алкохолът е упойка, която помага да се изтърпи операцията, наречена живот.
Англия и Америка са две страни, разделени от един и същ език.
Да се старее е отегчително, но това е единственият начин да се живее дълго.
Единственият начин за жена да се погрижи за себе си, е да бъде от полза за мъж, който може да си позволи да й бъде от полза.
Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът — парашута.
Идеалите са като звездите – ако не можем да ги достигнем, поне можем да се ориенираме по тях.
Има две трагедии в живота – едната е да загубиш копнежа на сърцето си, а другата – да си го върнеш.
Когато човек иска да убие тигър, нарича това спорт; когато тигърът иска да го убие, нарича това жестокост.
Който не умее да се учи, преподава.
Колко пъти съм ви казвал да пускате колкото искате врагове пред вас, но да не оставяте никой от тях зад гърба си!
Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните.
Любовта е огромното преувеличаване на разликата между един човек и всички останали.
Мислите скачат като бълхи, но не всекиго хапят.
Мъченичеството е единствения път към славата, който не изисква никакви умения.
Най-големия ни грях към ближния не е ненавистта, а безразличието.
Най-трудно е да се отговори на въпрос, на който отговорът е очевиден.
Науката става опасна само когато си мисли, че може да постигне целта си.
Не бива да предполагате, че щом съм човек на перото, никога не съм се опитвал честно да си печеля хляба.
Не е нужно да изядеш цялото яйце, за да разбереш, че е развалено.
Не мога да уча езици. Хора с обикновени възможности научават санскрит за по-малко време, отколкото на мен ми е необходимо, за да си купя немски речник.
Не съм достатъчно млад, за да знам всичко.
Ненавистта е отмъщението на страхливеца за изпитания страх.
Никога не казвай всичко, което знаеш, но винаги знай какво казваш.
Никога не се пазя от изкушението, защото съм забелязал, че нещата, които ми вредят, не ме привличат.
Нищо, което си заслужава да притежаваш, не може да бъде постигнато без риск.
Няма по-искрена любов от тази към яденето.
Опасно е да си искрен, освен ако не си и глупав.
Песимист – някой, който смята, че всички са толкова лоши колкото него и затова ги ненавижда.
По-добре жив неуспех, отколкото мъртъв шедьовър.
Приятелството е като чая – трябва да бъде силно и не много сладко.
Разумният човек се опитва да се приспособи към света. Неразумният – да приспособи света към себе си. Затова човешкият прогрес се дължи на неразумните.
Светът се управлява от младите, които са остарели.
Свободата означава отговорност. Ето защо мнозина се боят от нея.
Ти виждаш нещата и питаш „защо?“. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам „защо не?“.
Тясната специализация в широкия смисъл на думата е широка идиотизация в тесния смисъл на думата.
Успехът не значи никога да не допускаш грешки, а само никога да не повтаряш една и съща грешка втори път.
Фактът, че вярващия е по-щастлив от скептика, по нищо не се отличава от факта, че пияният е по-щастлив от трезвеника.
Човек, който не вярва в нищо, се страхува от всичко.
