Лира Литературно-рекламна Агенция
Алън Брадли е роден през 1938 г. в Торонто, но е отраснал в Кобург, Онтарио. С диплома на инженер по електроника той е работил за няколко радио и телевизионни станции в Онтарио, преди да стане директор в медийния център на университета в град Саскатун. Там работи 25 години, преди да се пенсионира през 1994 г. Той е първият президент на съюза на писателите в Саскатун, пише сценарии и редовно публикува свои творби в литературните издания.
През 2007 г. Алън Брадли печели наградата „Дагър” за най-добър дебют с романа си „Сладкото на дъното на пая”. Тази награда му отваря вратите към световната известност. През август на българския книжен пазар ще излезе и “Червена херинга без горчица” – третата му книга от поредицата „Мистериите на Флавия”.
Предлагаме ви интервюто, което писателят даде на Брайън Линч за straight.com
–––––––––––––––––-
Изглежда, всичко върви чудесно с книгите Ви?
– Да, получават изумителни отзиви от цял свят.
Това все още ли е шок за Вас? Смятате ли, че трябва да оставите този факт на заден план?
– Не знам. Дори не съм наясно доколко го осъзнавам. Може би мога да кажа, че съм “почти изумен” – все още не съм съвсем изумен, но съм близо до това състояние. Всеки ден се случва нещо ново и различно, общувам с всякакви хора от цял свят. Поредицата получава невероятни отзиви от хора, които е впечатлила. Издателят ми в Лондон ми каза, че никога не е имал книга с толкова голям читателски отзвук. Детективските романи обикновено получават по-скоро интелектуални ревюта, разнищващи структурата на книгата, мистерията или престъплението, или нещо от този сорт. Но Флавия докосва хората по начин, който предизвиква отзвук от сърцето, а най-често използваната дума в ревютата е “любов” – колко много обичат хората Флавия и как топло я приемат – като отдавна изгубен член от семейството. Това определено много ме радва.
Тя е ярък герой. Предимство ли е според Вас, че създадохте главния си герой момиче, а не момче – че пишейки, прекосихте линията между половете?
– Смятам, че е предимство, да. Както съм казвал и преди, определено беше време да се сдобием с главен герой от женски пол в детективска поредица. Имаше много неща около Флавия, които исках – мисля, че дори причината тя да се появи 11-годишно момиче е, че осъзнах, че наистина ще бъде забавно да пиша за някого, който всъщност е “невидим” в града. А и, разбира се, ние не слушаме какво ни казват децата – те винаги задават въпроси и никой не им отдава кой знае какво внимание, нито се замисля, че те всъщност могат да използват информацията, която имат. И аз исках Флавия да се възползва от този факт. Също смятах, че би било забавно разказвачът да бъде ненадежден. Това беше стартовата ми точка. Но наистина нямах представа каква ще бъде тя. Не предполагах колко силна ще бъде. И мисля, че това също е предимство. Тя съдържа в себе си много противоположности – познанията й по химия например са много задълбочени, но пък Флавия не знае почти нищо за други неща – от сорта на секс или взаимоотношения между хората. Смятам, че това всъщност я прави толкова “близка” до читателя – тя може да има много способности и знания, но такива също й липсват в голяма степен. Не мога да си представя Флавия като друго, освен като момиче. Не виждам друг герой, който да изпълнява същата роля и да притежава същата индивидуалност, същата комбинация от необуздани таланти.
Ще порасне ли Флавия с развитието на поредицата?
– Може би малко, но не прекалено. Мисля, че ще остане в същата възрастова граница. Не ми харесва идеята за Флавия като пораснал тийнейджър. Не смятам, че въобще би останала същата личност, ако порасне прекалено.
Като вземем предвид факта, че и Вие, както и Флавия, сте били на 11 години през 1950 г., има ли нещо автобиографично относно героинята?
– Някой вече беше акцентирал на въпроса дали фактът, че Флавия има само един родител, означава, че с нея имаме нещо общо. Аз отговорих, че не съм се замислял за това, докато пишех книгата – дори не ми е минало през ума. Но е факт, че и аз израснах в дом с един родител, както и че и на мен ми беше позволено да ходя, където си искам и да правя, каквото си искам. Аз също имах много различни интереси тогава – интереси, върху, които се фокусирах. Когато си на тази възраст, често имаш изгарящ и задълбочен ентусиазъм и това е нещо, което винаги ме е интригувало – този свят на 11-годишните, който толкова бързо изгубваме.
Какъв според Вас е утвърждаващият се облик на мистъри жанра?
– Той е най-вече бягство и хората се обръщат все повече към него. Не бях наясно, че моментът ще е толкова подходящ, докато пишех “Сладкото на дъното на пая”. Книгата беше издадена в момент на голям спад, дължащ се на икономическата криза. Хората просто искат да избягат от това постоянно нагнетяване на тревога от страна на телевизията и медиите. Хрумна ми, че Англия от 50-те години е доста идилична или поне изглежда така и че на хората им харесва да се отпуснат за няколко часа в такъв вид обстановка, където не ги заплашват всички ужасии, които ни очакват всеки път щом излезем от вкъщи днес. Смятам, че на този факт се дължи голяма част от положителните отзиви – хората се чувстват удобно в измисленото градче Бишъпс Лейси. Мисля също, че се чувстват удобно в присъствието на Флавия. Очевидно им харесва да я наблюдават как открива света и да се запознават с химията през нейните очи, защото тя е толкова “зарибена” (както казват читателите) да разкрива престъпления.
Имали сте дълга кариера на писател. Това ли е първият случай, в който имате толкова силна връзка с герой?
– Абсолютно. Не съм писал много художествена литература, така че това е нещо ново за мен. Писал съм кратки разкази, но нищо толкова дълго, че да направи героя толкова “жив”. Имал съм герои, които ти “казват” какво да правиш, но Флавия взе контрол още на първа страница. Всичко, което можех да направя, беше просто да записвам. Ако много се съсредоточа, дори мога да кажа кое е написано от Алън Брадли и кое – от Флавия.
Много от журналистите, с които сте разговаряли, наблягат на факта, че всичко това Ви се случва, когато сте на 70-годишна възраст. Смятате ли, че можете да бъдете пример за хора, които досега не са имали успех, но се надяват да постигнат такъв?
– Вярвате или не, никой досега не ми е задавал този въпрос. Общувал съм с писатели на 60 и 70-годишна възраст и те са ми казвали, че са доста вдъхновени от този факт. Искам да кажа нещо на всички, които пишат – “Давайте! Не се предавайте пред нищо!” Лично аз смятам, че 99% от успеха е да не преставаш да се стремиш към него. За всички писатели сегашната ситуация е доста трудна – особено с издателският бизнес, намиращ се в лоши условия. Иска ми се да видя себе си като началото на тенденция. Би ми харесало да видя и други хора на моята възраст да развият герои и те да бъдат публикувани успешно, както моята. Би било удивително.
Книги от Алън Брадли тук
