Мия Марч завладява литературата сцена с дебютния си роман “Клуб „Мерил Стрийп”– история за три жени, открили щастието, където най-малко очакват, като за вдъхновение им служат филмите на Мерил Стрийп. Писателката разказва как е организиран работният й ден, с кого би си сътрудничила при написването на книга и, разбира се, за Мерил Стрийп. Книгата “Клуб „Мерил Стрийп” ще излезе на български в началото на август.
–––––––––––
В първия си роман „Клуб “Мерил Стрийп” разказвате историите на три жени, които се сближават, докато гледат филмите на Мерил Стрийп – любима актриса и на Вас самата. Кога си дадохте сметка колко важни са за Вас филмите и особено тези с Мерил Стрийп?
– От малка обичам киното. На 16 или на 17 години гледах “Изборът на Софи” и невероятната игра на Мерил Стрийп ме потресе, оттогава е любимата ми актриса. Ролите ѝ са удивително различни – от невероятно смешни до драматични. Тя е истинско явление.
Коя е любимата Ви реплика или откъс от романа и защо?
– Джун, която като мен е самотна майка, предлага утеха и помощ на новата си приятелка, а тя току-що е открила, че е бременна и се опитва да се справи с неприятния начин, по който приятелят ѝ е приел новината. Седемгодишният син на Джун влиза в стаята, облечен с пижама на Спайъдърмен, разчорлен и сънен, и се намества в скута на Джун, за да го гушне. Джун вижда как на лицето на приятелката ѝ удивлението измества отчаянието и ѝ казва: „Независимо от всичко, получаваш това”. Репликата ѝ ми е любима, защото обобщава идеята на книгата, така, както аз я виждам. Независимо от всичко, случващо се в живота ти, има хубави неща, които те очакват занапред.
Вие сте дебютиращ писател, бихте ли ни описали възторзите и страданията по пътя до излизането на книгата?
– Заглавието на романа страшно ми помогна. Всички обичат Мерил Стрийп, всички знаят коя е и макар да нямах намерение да привличам вниманието върху актрисата (книгата е възхвала на нейните филми), заглавието мигом привлича вниманието. То именно улови окото на агента ми и на редактора, който го представи на издателство „Саймън и Шустър”. Наложи ми се да мина през редакции, но не очаквах заглавието да се окаже толкова силен коз.
Какъв е работният Ви ден като писател? Без какво не можете, за да пишете?
– Аз съм ранобудна птица, всеки ден ставам в пет сутринта. Преди синът ми да навърши три години и той се събуждаше в пет и привикнах към ранното ставане. Зимно време ставам преди слънцето, а лете – с птиците. Щом синът ми започна да спи до по-късно (сега ми се налага да го будя за училище!), започнах да се радвам на това спокойно време сутрин. Пиша между пет и седем, когато умът ми е най-бистър, после приготвям сина си за училище и го изпращам, след това пиша, докато той е на училище. Без какво не мога: чай „Ърл Грей” със сметана сутрин, диетична кола – следобед. Освен това си умирам за пуканки, сухи и без никакви добавки, похапвам си ги, докато пиша. Искам също и любимите ми книги да са ми под ръка. Обичам книгата на Ан Ламот “Птиче по птиче” и “За писането” на Стивън Кинг – две невероятни книги, посветени на писането, които държа наблизо за вдъхновение. Обичам и лаптопа си, 13-инчов „Макбук еър”. Не подозирах, че човек може да изпитва такава любов към машина.
Кажете имената на тримата писатели, с които бихте написали съвместно книга?
– Любопитен въпрос! За да преживея три съвсем различни един от друг случая на писателско сътрудничество, бих си избрала Софи Кинсела, Елинор Липман и Джей Къртни Съливан. За да опозная начина, по който всеки от тях подхожда към историята, изборите, които прави, чувството за хумор, колко дълбоко навлиза в образа на героите си и сюжета си. Какви неща само мога да науча от тези блестящи писатели!
В информацията за Вас пише, че сте осиновили две кучета, ловджийска порода. Как попаднахте на тях, бихте ли ни казали имената им?
– Живея в къща за три семейства и се опитвам да убедя собственичката ѝ да свали наложената от нея забрана за кучета, за която не знаех, когато се нанесох. Влюбих се в кучетата, когато ги видях на снимките – братче и сестричка с невероятно мили муцунки. Ако не мога да ги осиновя заради забраната, ще се преместя. Вече съм ги кръстила: Зуко и Катара, на герои от любимия филм на сина ми „Аватар”.
Ще ни препоръчате ли романите на някои начинаещи автори, на които сте попаднали? Ако няма такива, бихте ли ни казали какво четете в момента?
– Именно роман на дебютираща писателка чета в момента: “Недовършеното дело на Елизабет Д.” от Никол Бърниър. Прекрасно написан роман, посветен на приятелството, брака, какво знаем и какво не.
Работите ли върху втори роман? Отново ли ще е изграден върху филми или сюжетът му ще е съвсем различен?
– Погълната съм от работата по редактирането на следващия ми роман “Да откриеш Колин Фърт”, продължение на “Клуб „Мерил Стрийп”, който ще бъде публикуван от „Саймън и Шустър” през лятото на 2013 г. Действието се развива в същия крайбрежен град в Мейн, както и в книгата за Мерил. Старите герои също ще се появят, но тримата главни образи са нови. Освен това книгата няма да е изградена върху филмите, а върху влиянието, което Колин Фърт е оказал върху героите като актьор и най-обичаните му роли (неговият раздиран от противоречия мистър Дарси) – тези два елемента играят голяма роля в романа. Аз го обожавам още откакто го видях за пръв път в продукцията на Би Би Си „Гордост и предразсъдъци” като мистър Дарси.
Свързани заглавия
Излиза роман, вдъхновен от филмите с Мерил Стрийп