Начало / Читатели / „Лицата на Русе от I-ви до средата на ХХ век. Енциклопедичен справочник” (ревю)

„Лицата на Русе от I-ви до средата на ХХ век. Енциклопедичен справочник” (ревю)

Огнян Стамболиев

Уникална енциклопедия, при това дело само на двама автори. Стоян Йорданов и Мариана Димитрова са направил нещо наистина значимо, „на ползу роду”, с което малцина днес биха се нагърбили. Да съберат и да представят в 430 страници повече от 1600/!/ личности от един период от близо 2000 години от историята на един от най-големите и важни български градове. Още от римско време, от Секстагинта Пристис до Втората световна война.  На пръв поглед  непосилна задача и за най-опитния историк. А те и двамата имат солиден опит като историци на Русе и региона. Стоян Йорданов е археолог в Русенския музей, като основен обект на проучванията му е съдбата на този важен край по време на Второто българско царство / 12-14 век/, както и ранния му османски период – времето на дивото и жестоко робство! / 15-17 век /, а в по-широк план – отдавна работи системно и плодотворно /както сам се изрази/ над богатата, многопластова и приносна история  на родния му град/. А колежката му Мариана Димитрова, уредник на отдела „Нова история” в същия музей, е преди всичко изследовател на русенската история, бит и култура от 19 до средата на 20 век, както и историята на забележителните русенски сгради и най-вече хората, които са ги населявали. Всъщност, тъкмо хората са обектът на тази изключителна книга. Защото именно те правят историята.  Подбирани са по няколко принципа: някои са изкарали целия си живот в дунавската ни столица, други са само родени в нея, трети са свързани косвено или инцидентно с Русе. Но както твърдят в емоционалния си предговор двамата автори: „Всички те с дейността си са творили неговата история, изграждали са неговата значимост, формирали са неговия многолик образ. Някои от тях са враждували приживе, но тук те съжителстват мирно. /Дори революционерите Стефан Караджа, Панайот Хитов и Ангел Кънчев с техните турски убийци, начело с „реформатора”  Мидхат паша/ За други са полагани усилия да бъдат изхвърлени от историческата памет, но тази книга им дава правото да се завърнат…”
Да, това са и прочути и незабравими, немалка част от тях забравени, но заслужили граждани, градители, дори и рушители, революционери и завоеватели. Хора най-различни. Като, например, художникът Кирил Станчев, пианистът Ото Либих, кметът Кирил  Старцев,  учителката Екатерина Манчева, хормайсторът Иван Сорокин, политикът Димитър Мантов, , строителният предприемач Гатю Цонев, журналистът Владимир Биков, индустриалецът Стефан Корабов, банкерът Атанас Буров, книжарят Никола Даков, военният генерал Христо Драндаревски, учителят Апостол Арнаудов, лекарят д-р Мустаков, търговецът Георги Мушанов, фотографът Тодор Ставрев. И не на последно място – дарителите и меценатите, които съвсем не са били малко. Почти всички богати русенци тогава / за разлика от днешните алчни, некултурни и крадливи новобогаташи!/ са вършили добри дела за града. Строили са църкви, чешми, училища, болници, читалища, домове за сираци, построили са и най- красивата сграда в България – прочутото бароково Доходно здание /Театъра/, перлата на прекрасната русенска архитектура. Хора всякакви. Но силни, запомнящи се личности. Повечето от тях с доброто, което са сторили. А също и от различни националности. Защото е знайно, че градът на Дунава, първата ни „врата към Европа” е бил винаги космополитен град. За това писа и роденият през 1905 г. тук нобелист Елиас Канети в знаменитата си мемоарна книга „Спасеният език”. Значителен е приносът на малцинствените общности: еврейска, руска, арменска, чешка, австрийска.
Книгата е прецизно написана и отпечатана. Кратките статии за личностите са основани изключително върху фактите. Авторите са се въздържали от оценки и коментари. Тяхното съкровено желание е било да съберат на едно място хората, които са направили нещо за града и България и които, според тях, в никакъв случай не бива да бъдат забравени. А те съвсем не са малко. След петвековното, варварско турско робство, Русе, заедно с Пловдив, преди София, са двата водещи стопански и културни центъра на новоосвободеното ни отечество. В града на голямата река кипи трескав политически, икономически и културен живот. Поставя се началото на много начала. А всичко това е дело на инициативни люде, родени в града или пристигнали тук от всички краища на страната, привлечени от големите възможности за развитие и изява. Тук се полага началото на банковото дело, на българската индустрия, на речния и железопътния транспорт, на модерното земеделие, на книгоиздаването и печатарството. Всичко това е дело на предприемчивите граждани. Образованието и културата са също във възход. В Русе се раждат велики личности като: академик Михаил Арнаудов, световноизвестният химик Димитър Баларев, политикът Венелин Ганев, звездите на българската оперета Мими Балканска и Надя Шаркова, кинорежисьорите Антон Маринович, Захари Жандов, Васил Бакърджиев и Никола Корабов, бащата на забавната музика Йосиф Цанков, театралите Боян Дановски, Любен Гройс и Леон Даниел, писатели като световноизвестния  Майкъл Арлен / Дикран Куюмджиян/, Змей Горянин, Стефан Гечев, Иван Грозев, Владимир Полянов,  Павел Спасов, Димитър Добрев, музиканти от ранга на Тодор Хаджиев, Александър Йорганджиев, Константин Попов, Асен Вапорджиев, Саша Попов, Зико Грациани, Георги Златев-Черкин, Ото Либих, Васко Абаджиев, Райна Михайлова, Васил Казанджиев, Венцеслав Николов. С града на голямата река – за определени периоди от живота си са свързани: Сава Огнянов, Стоян Бъчваров,  Владимир Тенев, Добри Немиров, Жул Паскен, Стоян Михайловски, Иван Вазов, Захарий Стоянов, Любен Каравелов, Илия Блъсков, Христо Г. Данов, Роза Попова, Николай Фол, Никола Лазаров, Луи Айер, Панайот Пипков, Йордан Йовков, Никола Вапцаров, Екатерина Каравелова, Мария Димова, Елена Стефанова, Георги Георгиев, Димо Казасов…Списъкът е дълъг, респектиращ.
Немалко са и лицата от най-старата история, от римско време, от Първото и Второто българско царство, политическите дейци, коронованите владетели /български и чужди/, революционерите, просветителите, духовните водачи, служителите на църквата. Оказва се, че в миналото няма известен българин, който да не е бил свързан по някакъв начин с този град.  И всички те са представени подобаващо в книгата. Добре е, че доколкото е било възможно, има и добър илюстративен материал, а също и кратка, насочваща библиография към всяка от статиите, която ги допълва, че е приложен и прегледен азбучен показалец. Сериозен, прецизно подготвен, огромен, впечатляващ по своите мащаби и значимост труд. Труд,  заслужаващ огромна благодарност и адмирации.

„Лицата на Русе от I-ви до средата на ХХ век. Енциклопедичен справочник”  тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

224885_b

Танц с айсберга, който потопи „Титаник“

Алма Катсу ни представя книга, пълна с мистерии и обрати Вдъхновението за написването на “Дълбините” (изд. …

Един коментар

  1. Илиан Колев

    Някой може ли да ми предостави повече информация свързана с Гатю Цонев строителния предприемач от ул. Александровска 79 в гр.Русе, защото предполагам, че този човек е бил бащата на прадядо ми Цорис Цонев.