Начало / Интервюта / Сю Таунзенд: Знам какво е да си беден и гладен

Сю Таунзенд: Знам какво е да си беден и гладен

Сю Таунзенд е британска писателка, родена през 1946 г. Известна е най-вече с книгите си за Ейдриън Моул. Тя е автор и на други романи, както и на пиеси. Произведенията й са предимно със социална насоченост.
Таунзенд е сляпа и в инвалидна количка заради диабет. През 2009 г. тя претърпя бъбречна трансплантация, като донор беше най-големият й син. Писателката коментира темата за парите пред британското издание „Телеграф”.

–––––––––––––––––

Как опитът ти от детските години повлия на отношението ти към парите?
–    Научих стойността на всяко пени. Моите родители работеха, но бяха много бедни. Много често им се налагаше да ходят пеша до работа, което означаваше над 10 километра, за да имам пари аз за билет за автобус до училище. Чрез тях научих стойността на парите и че човек не харчи това, което няма.

Сега като спестовник ли се определяш, или като прахосник?
–    И двете. През последните години похарчих много, за да направя мястото, в което живея, подходящо за човек в инвалидна количка. Както знаете, в мен има много сбъркани неща заради диабета, но няма да коментирам този въпрос. В същото време, живяла съм цял живот с нагласата, че мога да загубя всичко изведнъж. Живеем във време, в което нищо не е сигурно и малките грешки имат големи последствия.

Имала ли си момент в живота, в който си се притеснявала за пари?
–    Много пъти. Когато бях самотна майка на три деца, на 22 години по това време, всяка седмица не знаех докога ще ни стигне храната. Знам какво е да си беден и гладен. Децата ми още помнят как правех грахова супа, като събирах грахови зърна от градините на хората или на улиците. Те понякога не ходеха на училище, защото вали дъжд и нямат подходящи обувки.

Как започна всичко, което те отведе до успеха?
–    С писателска група в Лестър. Съпругът ми – Колин, видя реклама. Аз се присъединих, но през първите седмици бях прекалено срамежлива да кажа нещо, да не говорим да пиша. След 6 седмици ми казаха да напиша нещо за срок от 14 дни. Тогава създадох „Womberang”, половин часова пиеса, развиваща се в чакалнята пред гинекологичен кабинет. Всички много се смяха, но пиесата тръгна по театрите. През 1979 г. спечели награда „Темза”. Аматьорски групи все още я играят.

Книгите за Ейдриън Моул ти дадоха финансова стабилност, нали?
–    Да. Първата ми творба за Ейдриън Моул беше радиопиеса. Актьорът Найджъл Бенет много я хареса и я изпрати в редакцията на „Би Би Си”. Както се казва, останалото е история. Имаше огромен успех. Хората ставаха по-рано за работа, за да слушат радио в колите си, преди да тръгнат. Веднъж съдия закъсня за дело, защото искал да изслуша епизода. Когато първата книга беше публикувана, получих аванс от 500 паунда. Парите бяха добре дошли, но аз не смятах, че книгата ще се купува от хората. За щастие, милиони читатели по цял свят харесаха историята.

Помниш ли първата си заплата?
–    След като завърших училище работих на няколко места. За първи път ми плащаха по 3 паунда на седмица в една фабрика. Не останах там дълго, защото трябваше да родя първото си дете. След това продавах хот-дог през нощта. Тези неща ми поставиха добра основа.

Коя материална вещ ти е най-скъпа?
–    Най-скъпите си вещи ги загубих преди години – снимки на децата ми като бебета. Бяха в чантата ми, която ми откраднаха в автобус. За щастие още имам няколко, както и на внуците. Освен това, моя издател ми подари сребърен пингвин по повод 500 000 продадени копия на една книга за Моул. Много е красив.

Коя е най-добрата ти покупка?
–    Викториански диван, който купих за 16 паунда от антикварен магазин в Лестър. В началото беше голям боклук, но аз си го харесвах. Поправих го и сега е прекрасна мебел.

 А най-лошата?
–    През 80-те години загубих хиляди, доверявайки се на финансов съветник. Този кошмар ме научи да не се доверявам на никого, когато става въпрос за пари.

Как предпочиташ да плащаш – с карта, кеш или чек?
–    С кредитна карта. Най-лесно е.

Какво ти е мнението за пенсионните фондове?
–    Не препоръчвам на никой да си прави пенсионен фонд. Много по-добре е да се инвестира в недвижима собственост.

Парите правят ли те щастлива?
–    Срещала съм много богати хора, които са били нещастни. Парите не са рецепта за щастие, но предпочитам да ги имам пред това да ги нямам.

Свързани заглавия
Сляпа, Сю Таунзенд пише десета книга за Ейдриън Моул

„Тайният дневник на Ейдриън Моул“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

226269_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (16 ноември – 22 ноември)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Гордост и предразсъдъци. Разум и чувства (Футляр – лимитирано издание) от Джейн …