Лира Литературно-рекламна Агенция
Един от най-будните умове на ХVІІІ в . – Жан-Жак Русо, е роден преди 300 години на 28 юни.
Родното му място е Женева. Баща му се казвал Исаак и бил широко скроен часовникар с интереси в много изкуства. Майка му Сюзан починала на деветия ден след раждането.
Шестгодишен Жан-Жак вече четял Плутарх на баща си, докато той поправял часовници. Растял в строга протестанска атмосфера. На 13 г. станал чирак на един женевски гравьор, но напуснал. Четял усърдно и много, наблягал на Монтескьо и Волтер. Изкарвал си хляба като лакей, възпитател, писар, учител по музика, пишел и опери.
През 1731 г. Русо за първи път пътувал до Париж, който не му харесал. По ирония на съдбата десетилетия по-късно станал вдъхновение за водачите на Великата френска революция.
Интелектуалецът имал болезнено чувство за независимост и неравенството го вбесявало.
През 30-те и 40-те години се свързал с енциклопедистите, а Дени Дидро успял да го привлече за каузата им.
През 1749 г. Дижонската академия на науките организирала конкурс на тема “Дали развитието на науката и изкуството допринасят за упадъка или възхода на нравите”. Русо се включил с две есета и неочаквано спечелил. Тезите, които развил, били скандални – за него науката и изкуствата били виновни за моралната деградация на човечеството. Критиката му на концепциите на Просвещението изненадващо допаднала на журито и то оценило находчивостта му. Това му донесло популярност.
Женевският особняк станал търсен партньор в интелектуалните салони и на аристократичните балове, но той предпочитал да живее в усамотение и да пише. Така създал “За обществения договор или принципите на политическото право” – безмилостна критика на католическата църква. Заради нея книгите му били забранени и горени. Сдобил се с ореола на най-популярния и радикален философ от епохата на Просвещението.
Приносът му във философията, литературата и музиката е неоценим. Романът „Емил, или за възпитанието“ е основополагащ текст за образованието на личността като гражданин, а „Жюли или Новата Елоиза“ изиграва важна роля за развитието на романтизма в художествената литература. „Изповедите” на Русо са класическа автобиогряфия, а трактатите му „Размисли върху произхода на неравенството“ и „За обществения договор“ полагат основите на съвременното демократично мислене.
Този буден ум на ХVІІІ век, символ на републиканската идея, умира на 2 юли 1778 г. в Ерменонвил, Франция на 66 години. След смъртта му, известният тогава архитект Нуберт Робърт проектирал гробницата на философа. Градината и гробът на философа се превърнали скоро в място за поклонение. Хиляди се стичали да отдадат своето уважение към Русо. Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън, Йозеф ІІ, Мария-Антоанета, кралят на Швеция Густав ІІ, бъдещият руски цар Павел І, Дантон, Робеспиер, Шатобриан били само малка част от несекващия поток поклонници.
Крилати фрази от Русо:
Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови.
Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.
Природата никога не ни заблуждава. Ние сме тези, които лъжат себе си.
Първата крачка към доброто е да не правиш зло.
Искреността украсява всички чувства, които тя съпровожда.
Човек винаги желае своето благо, но не всякога го вижда.
„Природа и общество: Нови изследвания за Жан-Жак Русо“ тук
