Лира Литературно-рекламна Агенция
Сайтът flavorwire.com представя 15 известни автори, които казват защо са избрали точно този път в своя живот.
Гюстав Флобер. Макар да умира в мизерия, авторът на „Мадам Бовари” работи неуморно през целия си живот. „Писането е кучешки живот, но е единственият живот, който си заслужава”, казва веднъж той.
Жоан Дидион. „Пиша единствено за да разбера какво мисля, какво търся, какво виждам и какво означава. Какво искам и от какво се страхувам”.
Дон ДеЛило. В есе, публикувано 1996 г., ДеЛило нарича писането „лична свобода” и отрича всички романтични представи за професията. „Писането ни позволява да се отделим от масата. Писателите пишат не за да станат престъпници-герои, а за да се спасят като индивидуалности”.
Нийл Геймън. „Най-доброто в писането на проза е, че когато историята се появи на страницата, всичко придобива смисъл. Знаеш защо го правиш. Чувстваш се като създателя и публиката едновременно. Всичко изведнъж става очевидно и изненадващо”.
Лорд Байрон. „Ако не пиша, за да изпразня главата си, полудявам”, казва той. За своите кризи той вини неактивните периоди на писане, а не сифилиса.
Стивън Кинг. В своя своеобразен мемоар – „За писането”, Кинг говори много по тази тема. В крайна сметка той обобщава: „Обогатявайки живота на тези, които ще прочетат книгата, обогатяваш и своя собствен”.
Глория Стейнем. „Писането е единственото нещо, което, когато го правя, не ме кара да си мисля, че трябва да правя нещо друго”.
Труман Капоти. „За мен, в писането, не е важно какво се случва, а вътрешната музика, която думите създават”, коментира авторът на „Хладнокръвно”и „Закуска в Тифани”, перфектно обобщавайки стила си.
Съмърсет Моъм. „Писането е върховна утеха”
Ърнест Хемингуей. „Моята цел е да изложа на хартията какво виждам и какво чувствам по най-добрия и лесен за възприемане начин”, коментира Папа в интервю през 1926 г.
Тери Пратчет. Той работи това, защото „писането е най-забавното нещо, което можеш да правиш сам”.
Мики Спилейн. Според Спилейн, писането е едно от нещата, които с времето става по-добро. „Ако си певец, губиш гласа си. Бейзболистът „губи” ръката си. Писателят научава повече и ако е добър, с годините става още по-добър”.
Ан Райс. „Писателите пишат за това, което ги обсебва. Загубих майка си, когато бях на 14. Дъщеря ми почина на 6. Загубих и вярата си в Бог. Когато пиша, мракът е винаги с мен. Отивам там, където е болката”.
Франсис Скот Фицджералд. „Не пишеш, за да кажеш нещо, а защото имаш, какво да кажеш”, пише авторът на „Великият Гетсби” в есе, непубликувано до неговата смърт.
Джуди Блум. „Тези от нас, които пишат, го правят, защото имат истории вътре в себе си, които горят, за да излязат. Писането за нас, писателите, е есенцията на добрия живот”.
Илюстрация: bookxcessblog.com
