Лира Литературно-рекламна Агенция
Носителката на Нобеловата награда за мир за 1991 г. Аун Сан Су Чжи произнесе 21 години по-късно дългоочакваната си реч в кметството на Осло, съобщи Асошиейтед прес.
Активистката на демократичното движение в Мианма, държана 15 години под домашен арест от правителството на военните, беше възпрепятствана да получи наградата си през 1991 г. и затова тя беше връчена на 18-годишния й син. Преди седмица Аун Сан Су Чжи пристигна на посещение в Норвегия – първото й в Европа от 24 години.
От 1901 г. Нобеловите награди се присъждат всяка година освен по време на двете световни войни. Досега са излъчени над 830 Нобелови лауреати и някои от тях също не са присъствали на церемониите по връчването на наградите им. Сред тях има и няколко писатели:
КАРЛ ФОН ОСИЕЦКИ: 1936 г.
През 1936 г. Адолф Хитлер попречва на германския пацифист Карл фон Осиецки да получи наградата. Германските медии – по това време под контрола на нацистите – отначало мълчат за наградата, но по-късно вестниците съобщават за нея, като до голяма степен я представят в негативен план. Те описват наградата като скандал, а Осиецки като предател.
БОРИС ПАСТЕРНАК: 1958 г.
През 1958 г. съветският писател отначало приема Нобеловата награда за литература, но по-късно е принуден от Кремъл да я откаже.
ЖАН-ПОЛ САРТР: 1964 г.
Френският писател Жан-Пол Сартр отказва да получи Нобеловата награда за литература през 1964 г., следвайки своя принцип да отказва всякакви официални отличия.
АЛЕКСАНДЪР СОЛЖЕНИЦИН: 1970 г.
Нобеловата награда за литература през 1970 г. е спечелена от Александър Солженицин, но тя не му е връчена лично в Стокхолм, защото той се страхувал, че съветските власти няма да му позволят да се завърне обратно в страната. Предложено е церемонията да се състои в шведското посолство в Москва, но
Швеция отказва, опасявайки се да не пострадат отношенията й със СССР. Вместо това Солженицин получава наградата на церемония в Стокхолм през 1974 г., след като вече е изгонен от родината си.
ЛЕ ДЪК ТХО: 1973 г.
През 1973 г. Нобеловата награда за мир е спечелена от северновиетнамския преговарящ Ле Дук То и американския държавен секретар Хенри Кисинджър за това, че договарят Виетнамските мирни споразумения. Виетнамецът обаче заявява, че не може да приеме наградата, аргументирайки се с продължаващите сражения в страната му.
АНДРЕЙ САХАРОВ: 1975 г.
Съветските власти забраняват на дисидента Андрей Сахаров да получи Нобеловата награда за мир през 1975 г. и му отнемат всички почетни звания. Съпругата му Елена Бонер обаче успява да вземе наградата от негово име, защото още преди да се разбере за нея, тя получила изходна виза, за да отиде в Италия за лечение на очите.
ЛЕХ ВАЛЕНСА: 1983 г.
През 1983 г. полският дисидент и лидер на профсъюзното движение „Солидарност“ изпраща съпругата си Данута, за да получи от негово име Нобеловата награда за мир, опасявайки се, че комунистическият режим в Полша няма да го пусне да се върне обратно, ако напусне страната. Дванадесет години по-късно той посещава за първи път Норвегия вече като президент на Полша.
ЛЮ СЯБАО: 2010 г.
През 2010 г. за първи път от 74 години Нобеловата награда за мир не беше връчена на никого. Носителят й – китайският дисидент Лю Сябао, лежеше в затвор в Китай, затова на церемонията в Осло столът му остана празен. Разгневено от наградата на литературния критик и демократ, китайското правителство забрани на съпругата му и на другите членове на семейство му да напускат страната, за да получат наградата, и се опита да разубеди западни дипломати да присъстват на церемонията.
