Лира Литературно-рекламна Агенция
Джефри Дивър е американски писател, роден през1951 г. Известен е в цял свят с трилърите и криминалните си романи. Създал е популярни персонажи като Линкълн Райм, Катрин Данс и Джон Пелам. Автор еи книга за Джеймс Бонд – „Картбланш”. Много негови книги са преведени на български език. Пред британското издание „Гардиън” той говори за новата си творба – „Твоята сянка“, както и за методите му на писане. „Твоята сянка“ е вече публикувана на български от издателство „Ера“.
––––––––––––––––-
Ти си автор на много бестселъри. В последната ти книга – „Твоята сянка“, музиката заема важна част, макар да е трилър. Какво те накара да пишеш за музика?
– Моите книги имат характерни белези. Например краткото време, в което всичко се случва, многото обрати и т.н. Винаги обичам да има нещо странично от главното действие, което всъщност да е важно. Този път избрах музиката, за която не съм писал, когато става въпрос за художествена проза. Но преди много години бях музикант и пишех песни.
Защо смяташ, че не успя да станеш изпълнител, все пак си писал песни, дори в тази книга има текстове на песни?
– Писането на текстове ми се отдава, но пеенето не толкова. За щастие станах романист и не ми се наложи да изкарвам прехраната си като музикален изпълнител.
Изглежда най-добре изграждаш злодеите в книгите си.
– Има нещо такова. Когато пиша за даден злодей, не взимам за шаблон терористи или подобно. По-скоро си падам по личностния тероризъм. Искам читателя да знае, че това може да му се случи на него, на близките му, във всеки един момент. Желанието ми е читателят да се буди през нощта и да мисли за сцената, която току що е прочел.
Когато в ума ти се оформи история, как решаваш за кой от персонажите ти ще пишеш, дали за Катрин Данс или Линкълн Райм например?
– Започвам с базова идея. Например, ако съм прочел нещо във вестника или съм го видял по телевизията, то се пречупва през призмата на изкривеното ми въображение. И ако духът на историята е по-научен, значи ще пиша за Райм. Ако нещата са по-психологически, ред е на Катрин Данс. Отнема ми осем месеца да напиша книга. С проучването и всичко. Вярвам, че човек работи по-добре, когато си постави срок.
Знаеш ли от началото какво ще се случи до края на романа?
– Да. В първоначалния си вариант, книгата е около 120-130 страници. Те, в последствие, биват развивани. Знам всеки обрат кога е, всяка уловка, всеки персонаж кога ще се включи и т.н. Много държа на проучването. Защото ако не го правя, в един момент ще получа писмо от читател: „Господин Дивър, хареса ми книгата, ОБАЧЕ, казахте че този персонаж е убит от еди-къде си с картечница с еди-колко си висок станок. Да ви кажа, че за този модел няма толкова висок станок. Не можах да не го забележа…” и т.н. След като приключа с проучването, основата е готова. Нататък е лесно, книгата се довършва за два месеца. Освен това, можеш да пишеш от където си поискаш. Ако се събудиш сутринта, навън е прекрасен слънчев ден, изобщо не ти се пише за жестоки убийства – пиша романтичните сцени например.
Като филмов режисьор, не е нужно филма да се снима наведнъж и последователно?
– Абсолютно. Аз така правя. По този начин не се налага да съм концентриран на 100% всеки път. Мога да работя в движение, както се казва. Например днес, преди да дойда при вас, отделих два часа за новата книга за Линкълн Райм, която ще бъде на пазара през 2013 г.
Някакъв малък ориентир, за какво ще бъде тя?
– Това е първата книга за Райм от политическа трилогия. В първата ще бъде Линкълн Райм, във втората – Катрин Данс, а в третата – съвсем непозната досега. Ще бъдат засегнати проблемите на правителствата, въпросите за отговорността. Центърът е Америка, защото ние имаме много проблеми с отговорността. Както от страна на политиците, така и на обществото, което е намерило ценности, още преди време, но ги е забравило в последните години.
Романите на Джефри Дивър тук
