Лира Литературно-рекламна Агенция
Деветият век е особено важен в историята на Европа. С помощта на римските папи се възражда Римската империя. Варварите, които я унищожават, не успяват да съградят по-съвършен свят и решават да възродят една идея, която сами са изпратили в забвението. Карл Велики тревожи Византия с претенциите да възроди целокупната империя, която включва и източната й половина. Това предполагало ликвидирането на Аварския каганат – една паразитна квазидържавна структура, която преграждала пътя на франките на Изток. Това умело е загатнато в разказа, в който съдбата на България се преплита с актуалните сили в края на VІІІ и началото на ІХ в. Точни са и обрисовките отнасящи се до Византия. В края на иконоборската криза империята излиза обновена и готова да разгърне поредната си реконкиста. В тази ситуация България се вписва много точно в конкретния разказ.
За кан Крум се знае и малко, и много, ако сравним известното за другите български владетели от епохата на метежите през VІІІ в. Наистина, кан Кардам е първият, който забелязва потенциалната сила на славяните и пръв протяга ръка за тяхното приобщаване. Няма почти нито един известен от изворите факт, който да не е намерил художествена интерпретация в романса на Кармен Мишу. Това го прави исторически обоснован и поражда доверие у запознатия със събитията читател във всички вариации на художествената измислица.
Много логично и убедително е описано израстването на бъдещия кан в обкръжението на аварския каган. Така внезапната поява на Крум в Плиска и последвалите събития, които го извеждат до върха, намират лесно обяснение в логически издържания разказ. Голяма сполука е образът на Алки, поставена в основата на Крумовия път към властта. Жените – Ирдиз, Алки, Оя, Угрине, Севта – са представени с много емпатия, но и с подчертан индивидуализъм. Светът на мъжете е по-константен – воини, държавници, с изключение на Крум, който е вкаран в чисто човешките измерения с неговите пристрастия, любови и фанатичната му ненавист към предателството. Това мотивира издадените от него закони. Чудесно е разработена поантата с развалата на властта. Историята не познава самодържец, който да не е изкушен в една или друга степен от нея.
Твърде пестеливо и, колкото да е странно, убедително вкарвате мистичното и езотеричното, с мяра, която кара дори скептичният читател да приеме разказите, които могат да се възприемат и като съновидения или материализация на мисли и въображение.
В най-напрегнатите моменти разказът става динамичен, къс и отвежда читателя до очакваната развръзка без излишни подробности.
В книгата има изказани много житейски мъдрости, дълбоки психоанализи, които представят на читателя живи обрисуваните образи.
Мога да продължа още много, но в случая споделям само впечатления, без претенции за литературен анализ на текста. Като професионален историк, трудно чета истории, чийто край и общата фабула на разказа познавам, но в случая бях заинтригуван и четях с интерес развоя на събитията и особено на личните драми.
