Лира Литературно-рекламна Агенция
Макар да е добре всеки да е прочел повече от 30 книги, преди да навърши 30 години, има някои четива, които не бива да се пропускат. Сайтът flavorwire.com прави списък, като се придържа към художествена проза, за улеснение. Книгите не са класирани в определен ред:
1. „Илиада” и „Одисея” от Омир. Едни от най-старите четива в западната литература. Освен това са разказани много добре.
2. „Тайната история” от Дона Тарт. Най-добре е, когато я четете, да сте първокурсник и да е зима. Вярвайте ни.
3. „Синът на Исус” от Денис Джонсън. Колекция от разкази от гледната точка на млад наркоман. Ще ви нокаутира.
4. „The Complete Stories” от Фланъри О’Конър. Разкази, изпълнени с комедия, гротеска и дълбочина.
5. „Много шум за нищо” от Уилям Шекспир. Докато навършиш 30 е добре да си прочел няколко пиеси на Шекспир. Но в никакъв случай не пропускай тази.
6. „И изгрява слънце” от Ърнест Хемингуей. Всеки може да си мисли каквото иска за него, но трябва да е прочел поне един негов роман. Този, макар и не най-известният, е един от най-добрите на Хемингуей.
7. „Пътят” от Кормак Маккарти. Една от съвременните пост-апокалиптични класики.
8. „Маус” от Арт Шпигелман. Най-завършената творба за Холокоста. Има и снимки.
9. „Играта на Ендър” от Орсън Скот Кард. Една от най-добрите книги в жанр научна фантастика, реалистите също ще я оценят.
10. „Гордост и предразсъдъци” от Джейн Остин. Да, дори мъжете трябва да я прочетат.
11. „Мидълсекс” от Джефри Юдженидис. Епична история за любов, принадлежност и какво е да си различен. Подходяща абсолютно за всеки.
12. „Призрачен свят” от Даниъл Клоус. Клоус създава едни от най-реалистичните образи на тийнейджъри. Ако ти самият си такъв, това е твоята книга.
13. „По пътя” от Джак Керуак. Особеното произведение на Керуак трябва да бъде четено, докато човек е млад и настроен повече за нови открития.
14. „Очите им гледаха Бог” от Зора Нийл Хърстън. Основополагаща книга за ролята на чернокожата жена в литературата.
15.
„Котешка люлка” от Кърт Вонегът. Макар да не е най-големият му хит, това е чудесна, забавна и сатирична творба на Вонегът.
16. „Лолита” от Владимир Набоков. Една от най-прекрасно написаните книги изобщо.
17. „Властелинът на пръстените” от Дж. Р. Р. Толкин. Спокойно може да бъде наречено най-доброто фентъзи.
18. „1984” от Джордж Оруел. Без коментар.
19. „Спасителят в ръжта” от Дж. Д. Селинджър. Макар да губи авторитета си в последно време, хубаво е да прочетеш тази книга. Току виж обикнеш Холдън.
20. „Великият Гетсби” от Франсис Скот Фицджералд. Романът продължава да е красив, сърцераздирателен и невероятно актуален, дори в ХХІ век.
21. „Възлюбена” от Тони Морисън. Вероятно най-добрата книга за Западния канон.
22. „Безкрайна шега” от Дейвид Фостър Уолъс. Веднъж прочетеш ли я, ще продължиш да я отваряш отново и отново.
23. „Повелителят на мухите” от Уилям Голдинг. Трябва да знаеш на какво са способни учениците.
24. „Дон Кихот” от Мигел де Сервантес. Една от първите канонични творби, продължава да е една от най-великите.
25. „Процесът” от Франц Кафка. Просто не можеш да не четеш Кафка.
26. „Към фара” от Вирджиния Улф. Тази книга е един от стълбовете на модернизма. Освен това е много интересна.
27. „451 по Фаренхайт” от Рей Бредбъри. Разказва за бъдещ свят, в който книгите са забранени. Ще те накара да четеш още и още.
28. „Невидимият човек” от Ралф Елисън. Една истинска ода за човечеството.
29. „Да убиеш присмехулник” от Харпър Лий. Ще се пренесеш в света на Атикус Финч – един от най-знаменитите персонажи в литературата за всички времена.
30. „Островът на съкровищата” от Робърт Луис Стивънсън. В крайна сметка, всеки носи нещо приключенско в себе си.
Без съмнение, този списък на книги, които трябва да прочетеш докато си млад, като класация не подлежи на оспорване, защото той си има адресат – младите хора от англоезичния свят. Затова и няколкото „чуждоезични” книги са подбрани като прозорец към „другите”.
Що се отнася до Омир, предполагам че, когато съставителите на списъка са поставили „Илиадата ” и „Одисеята” сред художествената проза, са имали предвид резюметата на отделните песни в един общ разказ в проза. Аз така разбирам забележката: „Освен това са разказани много добре.”
ъъъъ, що си мисля, че Маус е комикс?
Ne propuskayte i nay-vajnata kniga, koyato vseki tarsesht istinata za jivota chovek triabva da prochete – Bibliata…
Съгласна съм, но списъка трябва да е доста по-пълен и щом така и така говорим за англоезична литература би било редно да присъстват и Фокнър, и Уайлдър, и Стайнбек. Чела съм ги в ученическите и студентските си години (преди около 10) и мога да кажа, че силно повлияха на мирогледа ми. Хубаво е да има такива класации.
Какво значи ,,трябва“ да прочете ? Всеки чете това,което му е по сърцето и за което усеща моментна нагласа. Примерно като малък четенето определено не спадаше към любимите ми занимания,но с напредване на възрастта го обикнах неимоверно. Затова такива класации според мен са безсмислени-ако някоя от посочените книги прочетеш след 30-тата си година,няма да е фатално. Напротив-вероятно е да я възприемеш даже по-добре.
Не говорим за АНГЛОЕЗИЧНА, а за американска литература. Не видях Оскар Уайлд, Уйлям Текери, Чарлз Дикенз и т.н. – абсолютна класика. Изобщо, тоя списък е пълна глупост. Всеки може да си пуска каквито си иска списъци.
Дебилен списък! Защо няма нищо от руската класика? Вероятно този, който е правил списъка, не е чувал за Толстой, Достоевски, Тургенев и Чехов?
Абсолютно!
Мисля че това цялото е забъркано по точно авторите се бодът не правилно мсля че им липсва нещо
Странна класация. Спокойно мога да спретна 10-на подобни и да включа там къде по-стойностни и четими книги. Не намирам критерий за подбора? Явно авторът си е препечатал списъка със задължителната лятна литература между 7 и осми клас…
И защо пък точно преди 30? Граница на какво е 30 години? Какво ще стане ако някоя от тези книги я прочетем на 34 например? Отговор – нищо особено.
Каква е тази проамериканска пропаганда? То бива ама чак толкова. Лично аз обожавам Джейн Остин, Голзуърди, Хенри Джеймс( въпреки, че е американец). Но къде е Достоевски в списъка? От друга страна обаче, до това „чудовище“ на руската и световна литература, всичко друго бледнее. Мое мнение.
Списъкът е много хубав. Много добре са подбрани книгите една спрямо друга. Ако искаме да разширим списъка, разбира се, може да стане безкраен, но за англоезичната литература това е страхотна насока като за начало. Аз искам дебело да подчертая важността на Дон Кихот за разбирането на цялата западна литература.
Възприятието на художествената литература е силно субективно. Дон Кихот не е англоезична литература, но преобладава в помислите ни сред доста англроезични модернистични и т.н. трудове. за руската литература две мнения няма – западняците са сериозно осакатени откъм възможността да я проумеят. но те не проумяват и някои свои автори – Голсуърти, Фицджералд, дори уважението към Рей Бредбъри не е толкова голямо, колкото заслужава да бъде, въпреки че посчва моята любима книга „451 градуса по Фаренхайт“. Но, всичко е субективно… За всеки влак има пътници… А Омир обезателно трябва да се прочете напълно, дори и в превод, а не в преразказ…