Лира Литературно-рекламна Агенция
На 11 май 1899 г. е роден Ясунари Кавабата. След 69 години шведската комисия на Нобеловите награди го удостоява с най-престижния приз в областта на литературата. С това Кавабата става първият японец носител на Нобелова награда за литература.
Роден е в малко селце, близо до Осака. Ейкичи Кавабата – баща му, е лекар, но със специално отношение към литературата. Две години обаче след раждането на Ясунари, туберкулозата застига Ейкичи. Година по-късно умира и майка му.
Живее с баба си в Ибараки, където учи в местно училище. През 1904 г. умира баба му, а през 1906 г. и сестра му. Първият си разказ – „Дневник на шестнадесетгодишния”, пише през 1914 г., но е публикуван девет години по-късно. Решението да стане писател взима едва 12-годишен.
Привързва се към европейска култура още като гимназист в Токио. Пунктуално изучава живота и творчеството на колосите Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рембранд, Пол Сезан. Самият Кавабата е добър художник, но писането взема връх.
В Токийския императорски университет се посвещава на английската литература. Пише за студентското списание „Ново направление”. През 1924 г. е един от създателите на литературното течение, известно като групата на неосенсуалисти. Издават списание „Литературна епоха”, силно повлияно от творчеството на Джеймс Джойс, Гертруд Щайн, Кавабата е естественият лидер – теоретик и идеолог.
Творчеството му е белязано със силна автобиографичност. Основните теми са самотата, любовта, смъртта, описани с невероятен лиризъм. „Всеки път, когато чета негови произведения чувствам как около мен звуците утихват, въздухът става кристално чист и как сам се разтварям в него”, отбелязва критикът Суекити Аоно.
Славата го спохожда с публикуването на повестта „Танцьорката от Идзу“ (1925). Повестта му „Видения в кристалната топка” е в стила на Джеймс Джойс. Експериментира в естетиката на сюрреализма и в много други разкази и повести като включва постепенно и дзен будистката философия.
През 1848 г. е избран за президент на ПЕН-клуба. На следваща година публикува повестта „Гласът на планината”, която му носи „Нома” – най-престижния японски литературен приз.Международно признание получава с медала „Гьоте” и френския орден за изкуство и литература. Те подготвят и Нобеловата награда, която получава за „писателско майсторство, което изразява същността на японското съзнание”.
Умира при странни обстоятелства през 1970 г.- отравя се с газ.Самоубийство шокира света. Някои допускат, че е убит. Не оставя предсмъртно писмо.
На български са преведени книгите му „Къщата на спящите красавици” и „Гласът на планината”.
Мисля, че годишнината от рождението на Ясунари Кавабата, е добър повод да припомня в моя коментар, на страниците на това най-добро издание за култура, едно признание на големия японски писател, което би могло да бъде повод за размисъл за всеки, който се вълнува от подобни проблеми.
Кавабата определя своя жизнен път, като Път на Красотата, с помощта на която хората могат да се пречистят, да победят съмненията си и да застанат над пошлостите на ежедневието.
На една от калиграфиите на Иккю той прочел: „Лесно е да се влезе в света на Буда, трудно е да се влезе в света на дявола”.
„Тези думи ме преследват……, казва Кавабата. Тези думи могат да се разбират най-различно, смисълът им е безграничен…. В крайна сметка, за хората на изкуството, търсещи истината, доброто и красотата, желанието, скрито в думите „трудно е да се влезе в света на дявола”, в скрита или явна форма, присъства неизбежно, като съдба. Без „света на дявола” не може да има „свят на Буда”. Да се влезе в „света на дявола” е по-трудно. За слабите духом това не е по силите”.