Рей Бредбъри: Животът е прекалено сериозен, за да бъде взиман на сериозно

07.06.2012 Автори

Един от пионерите в жанра научна фантастика, Рей Бредбъри, почина онзи ден. Неговото творчество, сред което книги като „Марсиански хроники”, „451 градуса по Фаренхайт” и „Вино от глухарчета” ще продължи да се помни. Ето и някои цитати от големия писател, представени в flavorwire.com и huffingtonpost.com:

„Трябва да живееш живота си на върха на гласа си! Викай с цяло гърло и слушай ехото!”

„Знаете ли защо учителите ме използват? Защото не съм искрен. Говоря с метафори. Всяка една от моите истории е метафора, която може да се запомни”

„Не се страхувам от машините. Не мисля, че роботите са ни превзели. Мисля, че хората, които си играят с играчки, са ни превзели. И ако не им вземем играчките от ръцете, сме глупаци”

„Прави каквото обичаш и обичай каквото правиш”

„Не се нуждая от аларма, идеите ми ме будят”

„Често съм обвиняван, че съм прекалено емоционален и сантиментален, но аз вярвам в честния сантимент. Нуждата да се прочистваме от време на време е изначална. Хората нямаше да имат язви и щяха да живеят поне 5-6 години повече, ако можеха да плачат по-добре”

„Не вярвам в сериозността. Животът е прекалено сериозен, за да бъде взиман на сериозно”

„Върви до ръба на скалата и скочи. Направи си крила по пътя надолу”

„Няма бъдеще за е-книгите, защото това не са книги. Е-книгите миришат на изгорено гориво”

„Трябва да се движим във вселената. Човечеството трябва да се спасява само. Трябва да избягаме от опасността на войната и политиката. Трябва да станем космонавти, да „отидем” във Вселената и сами да намерим Бог”

„Има повече от един начин да изгориш книга. А светът е пълен с хора, обикалящи с кибрити за тази цел в ръцете”

„Защо да бъдат клонирани хора, като можеш да отидеш с някой в леглото и да направиш бебе? Хайде, глупаво е!”

„Имам три правила, по които живея. Първо, свърши си работата. Ако не става, млъкни и си пий джина. Когато нищо не се получава, бягай като за последно”

„Някои хора стават тъжни много млади. Няма специална причина, изглежда просто така са родени. Те се нараняват по-лесно, уморяват по-бързо, плачат по-рано и помнят повече и, както казах, стават тъжни по-млади. Знам че съм един от тях.”