Начало / Автори / Днес е роден Асен Василиев – най-големият изследовател на изкуството през Възраждането

Днес е роден Асен Василиев – най-големият изследовател на изкуството през Възраждането

На днешния ден, 2 юни, през 1900 г. в Кюстендил е роден Асен Василиев – художник и изследовател на изкуството през Възраждането. Завършил е Художествената академия в София. Негови картини са били излагани редом с тези на Владимир Димитров-Майстора, Кирил Цонев и Мориц Бенционов. Бил е учител и е един от пионерите на музейното дело в страната. Името му се нарежда сред създателите на Института за изобразителни изкуства при БАН. Негова заслуга е полагането на основите на библиографията на българското изкуство, на архива на историята на българското следосвобожденско изкуство, на фонотеката към института.

Повече от 50 години от живота си Василиев посвещава на изследването на живота и творчеството на българските строители, резбари и зографи. Създава огромен по мащабите си и значимостта си архив. Проучва паметниците на културата в Македония. Три пъти пътува до Света гора, занимава се със скалните манастири при с. Иваново, Тракийската гробница при Казанлък, възрожденските църкви в София, Бачковския манастир, Зографския манастир и с редица други паметници и теми. Проучва и най-отдалечените църкви и манастири, създава уникални по своето богатство архив и картотека за всеки паметник и за отделните майстори на българското изкуство. Участва в научноизследователските експедиции на БАН и допринася за популяризиране на малко известни паметници на българското изобразително изкуство в Добруджа (1954), Северозападните Родопи (1956), Средните Родопи (1958), Северозападна България (1956), Западна България (1957-58) и др. Творчеството му включва важни научни изследвания в областта на изкуствознанието.

Автор е на над 30 книги и монографии. „Трем на Българското възраждане”, „Български възрожденски майстори”, „Ерминии. Технология и иконография”, „История на българското изобразително изкуство” са най-задълбочените и създадени с любов изследвания на уникалните творби на българските майстори от епохата на Възраждането.
За съжаление, неговото апостолско дело бива пренебрегнато през последните десетилетия. Книгите му не се преиздават, а името му става все по-малко познато. Ето защо ви припомняме някои от неговите фундаментални за цялостната история на България книги:

Трем на българското възраждане, София 1936 (второ издание 1995)
Черковно строителство в София до Освобождението, С. 1939
 Резбите на иконостаса в църквата „Св. Спас“ в Скопие“, С. 1942
 Черепишки манастир, С. 1943
 Тетевенските църкви, С. 1948
 Ивановските стенописи, С. 1953
 Никола Ганушев (монография), С. 1953
Е. Карамихайлова (монография), С. 1956
Казанлъшката гробница, С. 1958
Каменни релефи, С. 1959
 Ктиторски портрети, С. 1960
 Троянски манастир, С. 1962
 Възрожденски резби, С. 1962
 Иван Христов, С. 1965
 Български възрожденски майстори, С. 1965
 Бачковската костница, С. 1965
 Климент Охридски (албум), С. 1966
 Летописци на Априлското въстание (съавторство), С. 1966
 Образи на Климент Охридски (с И. Василиева), С. 1967
 Тома Вишанов – Молера, С. 1969
 Образи на Кирил и Методий в България, С. (без дата)
 Бачковски манастир, С. 1971
 Араповски манастир (стенописи и архитектура), С. 1972
 Социални и патриотични теми в старото българско изкуство, С. 1973
 Каменна пластика, С. 1973 (с колектив)
 Борис Ненов (албум), С. 1975
 Ивановски стенописи, С. 1975
 Станислав Доспевски, С. 1975
 Ерминии. Технология и иконография, С. 1976
 История на българското изобразително изкуство, т.1, С. 1976 (съавтор)
 Български светци в изобразителното изкуство, С. 1987

Илюстрация: Портрет на Асен Василиев от Николай Ростовцев

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

PeterMayBarryAward

Непоискан роман на Питър Мей се превърна в бестселър

Писателят удари десетката с „Карантина” Когато някой писател прибере неиздадените си романи в чекмеджето, обикновено …