На днешния ден, 31 май, преди 11 години маршът „Велик е нашият войник” е обявен за химн на Българската армия. През септември 1916 г. на позициите по склоновете на Галичица при Охридското езеро подпоручик Константин Георгиев пише безсмъртните стихове на най-истинската българска войнишка песен.
Костадин Георгиев Попово е роден в Казанлък на 27 май 1884. Завършва гимназия и право в Русия. Работил е като журналист, а поезията му е била хоби. Умира в чужбина.
През Първата световна война е мобилизиран в 23-ти пехотен Шипченски полк. Участва в победоносните сражения на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия на Македонския фронт при Равна, Вина и Лясковик, Ботум, Дрин и Струга. Музиката към „Велик е нашият войник” е написана от редник Михаил Шекерджиев от Габрово.
По политически причини, през различните исторически периоди, оригиналният текст се преработва. Особено драстични промени текстът търпи след 9 септември 1944 г. След 1990 г. чалга културата окончателно изкривява неговото значение и историческа стойност.
Ето и оригиналният текст на „Велик е нашият войник”
Великъ е нашиятъ войникъ!
Великъ, великъ, великъ!
Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прѣцапа Тимока дълбокъ,
при Равна, Вина, Лѣсковикъ,
черта му пѫть самиятъ Богъ.
При Маврово, заровенъ в снѣгъ,
съ рѫцѣ прѣмръзнали се би,
въ Ботумъ отвори пѫть за Дринъ,
прокуди врага до единъ!
И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ!“
Фото: dariknews.bg